Снимка: БТА Няколко дни след мащабната полицейска операция в столичния квартал „Ботунец“ Софийският градски съд остави зад решетките четирима от обвиняемите, свързвани с т.нар. група „Калашниците“.
Според прокуратурата част от участниците в организацията са замесени в рекет, заплахи, склоняване към проституция, лихварство и други престъпления.
При акцията бяха задържани общо 52 души, а срещу 16 от тях са повдигнати обвинения по настоящото разследване и по по-стари разработки на полицията.
Според събраните по делото свидетелски показания групата е действала още от 2020 г.
Първоначално тя била представяна като структура за взаимопомощ, но впоследствие започнала да развива дейност, свързана с лихварство, сводничество, изнудване и отправяне на заплахи.
Разследващите твърдят, че отделни членове на групата системно са оказвали натиск върху хора с цел събиране на пари, както и са упражнявали контрол над жени, предоставящи сексуални услуги срещу заплащане.
Сред първите изправени пред съда беше Минко Петров, обвинен в склоняване към проституция. Той отхвърли твърденията на прокуратурата и заяви, че става въпрос за личен и семеен конфликт, а не за престъпна дейност.
Въпреки че магистратите прецениха, че няма опасност да се укрие, те приеха, че съществува риск да извърши ново престъпление и го оставиха в ареста.
Същото решение беше взето и по отношение на Емрах Алексиев, който също е обвиняем по дело за склоняване към проституция.
Според държавното обвинение срещу Алексиев са събрани значителен обем доказателства.
„На Алексиев е повдигнато обвинение за набиране на едно конкретно лице от женски пол с цел то да бъде мотивирано да предоставя сексуални услуги срещу заплащане.
Това е обвинението на този етап, като уточнявам, че то може да бъде променено в хода на разследването“, заяви прокурорът от Софийската районна прокуратура Георги Карачанаков.
По думите му по делото има свидетелски показания, разпознавания и експертизи на мобилни телефони.
„Установена е ясна комуникация между него и други лица от женски пол именно в контекста на обвинението.
Комуникацията е свързана с осигуряване на клиенти с цел предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, транспортиране на отделни лица до конкретни адреси, потвърждение за пристигането им на адресите, както и уточняване на конкретни уговорки за предоставяне на услуги за определен период от време“, посочи Карачанаков.
Според разследването жените получавали между 120 и 180 евро за около час.
Разследването обхваща и предполагаеми случаи на изнудване. По данни на прокуратурата през 2023 г. Росен Иванов е заплашвал мъж, за да го принуди да предаде 7000 лева на Красимир Алексиев.
Година по-късно и самият Алексиев е обвинен, че е отправял закани към същия човек.
„Имам хора навсякъде, ще се оправя. Ще видиш кой съм, ще ти счупя главата“, гласят част от твърденията по делото.
Именно Красимир Алексиев е човекът, който дни преди акцията публикува в социалните мрежи призив за набиране на нови членове на „Калашниците“. Вместо кандидати обаче на адреса се появиха служители на ГДБОП.
Съдът постанови най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“ – и за Красимир Алексиев и Росен Иванов.
Според магистратите по делото има достатъчно данни за евентуалната им съпричастност към престъпленията, за които са обвинени. Макар да няма опасност да се укрият, съдът прие, че съществува реален риск да извършат нови престъпления.
По делото са приложени и данни за предишни осъждания. Красимир Алексиев е осъден през 2022 г. за използване на неистински документи, а Росен Иванов има две присъди за управление на автомобил без свидетелство за правоуправление.
„Те са под светлините на прожекторите, активни са в социалните мрежи, няма да извършат престъпление. Занимават се и с благотворителна дейност, построили са къща на бедни хора“, заяви адвокатът на Алексиев.
Съдът обаче не прие тези аргументи и остави четиримата обвиняеми в ареста.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд. При подадени жалби следващото заседание е насрочено за 23 юни.






