Снимка: Creative Commons Attribution Звучи като сюжет от научнофантастичен филм, но е истина – човешкото тяло непрекъснато излъчва изключително слаба светлина. Тя е толкова слаба, че не можем да я видим с просто око, но учените успяват да я заснемат с помощта на специални високочувствителни камери.
Още по-любопитното е, че това сияние не е еднакво през целия ден. Изследвания показват, че интензивността му се променя в зависимост от биологичните процеси в организма.
Явлението е известно като ултраслаба фотонна емисия. То представлява отделяне на минимални количества светлина в резултат на химични реакции в клетките.
За разлика от светенето на светулките, човешкото сияние е приблизително хиляда пъти по-слабо от това, което очите ни могат да възприемат.
През 2009 г. японски изследователи установяват, че човешкото тяло излъчва различно количество светлина в различните часове.
При наблюдаваните доброволци излъчването било най-слабо сутрин и достигало своя максимум в късния следобед.
Това подсказва, че явлението е свързано с ежедневните биологични ритми на организма.
При същото изследване учените установяват, че лицето излъчва повече светлина от някои други наблюдавани области.
Особено забележими били зоните около бузите, челото и шията.
Интересното е, че това сияние не е пряко свързано с телесната температура. То се дължи на процеси, различни от обичайното инфрачервено топлинно излъчване.
Когато клетките произвеждат и използват енергия, протичат множество химични реакции. Част от тях включват реактивни кислородни съединения, които могат да доведат до образуването на молекули във възбудено енергийно състояние.
Когато тези молекули се върнат към по-ниско енергийно състояние, е възможно да отделят фотони – миниатюрни частици светлина.
Именно този процес се смята за един от основните механизми зад невидимото човешко сияние.
Обикновените фотоапарати и камерите на смартфоните не могат да уловят толкова слаба светлина.
Японските учени използвали специална CCD камера, способна да регистрира изключително малък брой фотони. Доброволците били наблюдавани в напълно затъмнена стая, като измерванията се извършвали през няколко часа.
Така изследователите успели да създадат изображения, показващи промените в светлинното излъчване на човешкото тяло.
Изследователите предполагат, че ултраслабото светлинно излъчване може да предоставя информация за метаболитните процеси и окислителните реакции в клетките.
В бъдеще подобни измервания биха могли да намерят приложение в неинвазивното наблюдение на определени биологични процеси. Засега обаче това остава изследователска възможност, а не утвърден медицински диагностичен метод.
Ултраслабото фотонно излъчване не е уникално за човека. Подобни процеси се наблюдават и при други живи организми, включително растения и животни.
За разлика от светулките, които използват специализирани биохимични реакции, за да произвеждат видима светлина, при хората става дума за много по-слабо излъчване, свързано с нормалната клетъчна дейност.
Изследването на японските учени е публикувано през 2009 г. в научното списание PLOS ONE. То показва, че човешкото тяло има собствен, невидим за очите светлинен ритъм.






