Русия най-вероятно стои зад атаката с дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море, но едва ли ще бъдат открити категорични доказателства за нейното участие. Това заяви бившият председател на ДАНС и бивш вътрешен министър Цветлин Йовчев в интервю за bTV. Според него реакцията на българските власти е била недостатъчно категорична, а страната ни е изправена пред сериозни икономически рискове заради напрежението в региона.

Йовчев коментира, че характерът на атаката и обстановката в Черно море насочват подозренията към Москва, макар да няма публично представени неопровержими доказателства за руска намеса.

„Ситуационната логика говори, че зад тази атака в изключителната икономическа зона на България в Черно море стои Русия. Едва ли обаче ще бъдат намерени категорични доказателства“, посочи той.

„Хибридните атаки на Русия нарастват в пъти“

Според бившия ръководител на ДАНС от 2024 г. насам руските хибридни операции са се увеличили многократно.

По думите му те се организират по начин, който затруднява установяването на пряка връзка с Москва и позволява на руските власти да отричат участие.

Йовчев смята, че именно това е една от причините подобни инциденти да остават трудни за доказване, въпреки подозренията за техния произход.

Той предупреди, че липсата на категорични доказателства не бива да води до подценяване на потенциалните рискове за националната сигурност.

Защо руският посланик не беше извикан за обяснение?

Цветлин Йовчев отправи остри критики към реакцията на българските институции след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

Според него официалната позиция на страната е трябвало да бъде „много по-категорична“, а руският посланик Елеонора Митрофанова е следвало да бъде извикана за обяснение във връзка с атаката.

Бившият вътрешен министър изрази мнение, че това не е направено по вътрешнополитически съображения.

Той предположи, че управляващите са искали „да не се подразнят онези слоеве от населението, които симпатизират на Путин“.

„Това е изключително слаба позиция в дипломатически аспект“, подчерта Йовчев.

Той призова за предпазливост към официалните уверения на Москва, като припомни, че непосредствено преди пълномащабното нахлуване в Украйна руските власти отричаха да подготвят военна инвазия.

Няма пряка военна заплаха, но икономическият риск е сериозен

Въпреки тревожната обстановка в Черно море Йовчев заяви, че към момента не вижда непосредствена военна заплаха за България.

По думите му обаче съществува друга опасност, която остава на заден план в публичните дискусии – възможността напрежението да доведе до сериозни икономически последствия.

„Има директна икономическа заплаха за страната ни, която никой не коментира“, предупреди той.

Бившият министър посочи, че евентуално пълно спиране на корабоплаването в Черно море би нанесло тежък удар върху българската икономика.

Подобен сценарий би засегнал морския транспорт, търговията и дейността на пристанищата, а според Йовчев би увеличил и риска страната да изпадне в рецесия.

Той настоя, че икономическите последици от нестабилността в региона трябва да бъдат разглеждани като съществен елемент от националната сигурност.

„Черно море отдавна се превърна в Ормузкия проток“

Йовчев направи сравнение между ситуацията в Черно море и напрежението около Ормузкия проток – един от стратегическите морски маршрути за международната търговия с енергийни суровини.

Според него рисковете за корабоплаването в Черно море вече налагат по-активни дипломатически и съюзнически действия.

Бившият председател на ДАНС смята, че България е трябвало да инициира неофициални консултации със съюзниците си от НАТО.

Той посочи и необходимостта да бъде обсъдена възможността за задействане на член 4 от Северноатлантическия договор.

Тази разпоредба предвижда консултации между държавите членки, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.