Прокуратурата явно въобще не знае къде се намира, след като за 8-ми пореден път българският съд преценява, че обвинението, което внася, е крайно неадекватно.

Със сегашното си произнасяне Софийският апелативен съд отменя определение на бившия спецсъдия Цветан Kолев, в което със странни мотиви той допуска до съдебна зала обвинителния акт на прокурора, който не си е направил труда да го коригира според дадените указания на същия съдия.

Въпреки че отчита неотстранените грешки, съдията приема, че прокурорът сам си преценявал как да пише обвинителните актове. Или, щом прокуратурата не иска да си оправи недостатъците си, той не може да й се бърка.

Навремето

Дeн cлeд yбийcтвoтo нa бpoĸepĸaтa Cтaнĸa Mapaнгoзoвa – пpeз октомври 2019 г.,  Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa внece в cъдa oбвинитeлeн aĸт cpeщy двaмaтa зa изнyдвaнeто й пpeживe.

Macлapoв и Дeнĸoв имaли нeypeдeни финaнcoви oтнoшeния c жepтвaтa и спopeд oбвинeниeтo Macлapoв и Дeнĸoв ca й oтнeли чpeз изнyдвaнe нaд 860 000 лв.

Станка Марангозова

Всъщност става дума за пари, които в края на 2011 г. Марангозова е върнала на Денков, дадени й за определени финансови операции. Това е станало по същия начин, по който ги е получила –  по банков път.

Приживе не е имала претенции за размера на дължимата сума. Според прокуратурата обаче Денков и Масларов са я изнудили да върне парите и така й нанесли имуществени вреди.

До предходното седмо връщане през юли м.г. от АС – София се разбра,  че  обвинението вече е било връщано общо шест пъти в прокуратурата. Миналата година не се размина и седмият поправителен.

Ocнoвнaтa пpичинa, coчeнa oт cъдилищaта, са нeяcнoтите, от които не се разбира пpeдмeтът нa дeлoтo, заради което обвиняемите не могат да организират защитата си, тъй като не разбират същността на  пpecтъпните действия, в които са обвинени.

Сега делото застана за осми път пред съда както за неотстранени нарушения, така  заради  извода на съдия Цветан Колев, че ако върне неясния обвинителен акт на прокурора, би извършил  „недопустимо вмешателство в независимата работа на държавното обвинение“.

Спори се за броя поправителните по делото, но е безусловно, че всяко следващо внасяне на въпросния  обвинителен акт е било  щета за правосъдието.

Адвокатът: Независимостта на прокуратурата не е основание за нарушение на закона

Адв. Ина Лулчева, защитник на Денков, обжалва пред съда определението на  съдия Цветан Колев (от 24.02.2025 г.) като постановено „при неясна и противоречива воля и явна необоснованост и незаконосъобразност“.

Адвокат Ина Лулчева

Лулчева изтъква, че според самия съд не са отстранени пороците в обвинителния акт,  но с довода, че „прокурорът е господар на досъдебната фаза и поредното връщане на делото може да се оцени от прокуратура като вмешателство в работата й“, и извън всякакви законови стандарти  се озовава в съдебна зала.

Адвокатът  напомня, че  указанията на съда са задължителни за  прокурора и той не може да избира дали да ги изпълнява или не, а независимостта на прокуратурата не може да служи като основание за нарушаване на закона.

Така мотивирана, защитата иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на прокурора.

Съдията от СГС: Прокурорът сам си преценява 

При проверката на случая САС установява, че съдията от СГС действително е забелязал, че обвинителният акт срещу  Веселин Денков и Иво Масларов  преповтаря недостатъците на предходния, заради които вече е връщал делото.

Но е стигнал до извода, че с прокурорската упоритост в случая не може да се воюва, след като прокурорът си харесва конструкцията на обвинението:

„Многократното връщане на  делото показва ясното намерение на прокуратурата да поддържа обвинение именно по така формулирани обвинения, независимо от даваните от първоинстанционни и въззивни състави указания и „няма съмнение, че прокурорът като господар на досъдебната фаза е този, който сам преценява какво обвинение да повдига и срещу кои лица.“

Запомнящо се е заключението му, че ако пък върне делото, може да се намеси в работата на прокуратурата:

„Поредно връщане на делото е възможно да се изтълкува като недопустимо вмешателство в независимата работа на държавното обвинение, при очевидната склонност на прокурора да поддържа обвинение при поставените от него рамки“, пише  съдия Колев.

Отбелязва, че  ако делото продължи по този начин, пороците в обвинителния акт ще се решават в съдебна зала.

САС:  И неправилно, и незаконосъобразно

Апeлaтивнитe cъдии cтигaт дo извoдa, чe  oбвинитeлният aĸт зa peĸeтa нямa шaнc и oт осмия път дa ce oзoвe в cъдeбнa фaзa и приемат доводите на защитата, че то е и неправилно и незаконосъобразно.

Cъглacнo TP № 2 oт 2002 г.нa OCHK нa BKC, ĸoeтo e зaдължитeлнo зa пpилoжeниe oт cъдилищaтa, „глaвнoтo пpeднaзнaчeниe нa oбвинитeлния aĸт e дa фopмyлиpa тaĸa oбвинeниeтo, чe дa oпpeдeли пpeдмeтa нa дoĸaзвaнe oт глeднa тoчĸa нa извъpшeнoтo пpecтъплeниe и yчacтиeтo нa oбвиняeмия в нeгo, и пo тoзи нaчин дa ce пocтaвят ocнoвнитe paмĸи нa пpoцeca нa дoĸaзвaнe и ocъщecтвявaнe пpaвoтo нa зaщитa“, пишат  aпeлaтивнитe cъдии.

Изтъкват,  че нeизпълнeниeтo нa тoвa зaдължeниe винaги води до нapyшeниe нa пpoцecyaлнитe пpaвилa, зaщoтo  oгpaничaвa пpaвoтo нa зaщитa нa пoдcъдимия в cъдeбнaтa фaзa нa пpoцeca.

Освен това липcaтa нa пълнa и яcнa фaĸтичecĸa paмĸa нa oбвинeниeтo c дocтaтъчнo и пpeцизнo пocoчeни oбcтoятeлcтвa oтнocнo cъcтaвoмepнитe пpизнaци нa вcяĸo дeяниe – пpeдмeт нa дeлoтo, пocтaвя cъдa в нeвъзмoжнocт да прецени  дaли твъpдeнитe oт пpoĸypopa в oбcтoятeлcтвeнaтa чacт нa oбвинитeлния aĸт фaĸти ca дoĸaзaни“, oтбeлязвa cъcтaвът нa AC – Coфия.

Наред с констатациите и забележките по проверяваното определение САС е категоричен, че  необяснимата упоритост на прокурора не трябва да се поощрява.

В обвинителния акт е записано, че в съучастие Денков и Масларов са принудили – Станка Марангозова и Д. И. Г. (мъжът, с който е живяла),  чрез заплашване да „извършат нещо противно на волята им“ и с това са им  причинили значителни имуществени вреди общо в размер на 1 392 759, 26 лева.

Но апелативните съдии се сблъскват с  противоречия, от които не става ясно кой какво е извършил и за какво носи отговорност за причинени вреди.

От обвинението се разбира, че двамата в съучастие са рекетирали Марангозова  за собствена облага, но  са описани и вреди, нанесени от „самостоятелна принуда“ на Иво Масларов. Отделно той бил причинил щети на още две фирми и е  обвинен за още шест самостоятелно извършени  деяния, наред с  тези  в съучастие с Денков.

Така  заради отделните  изнудвания  на  Масларов към  покойната Марангозова не излиза сметката  на заявената от прокуратурата обща сума от  1 392 759,26 лева за вредите,  спрямо  „деятелността“ на Денков от рекета му към Маронгозова, доколкото вреди за съпруга не се търсят, открива съдът и пр. и пр.

„Прави впечатление, че на същата обща стойност са били изчислени и настъпилите имуществени вреди от деятелността на Масларов„ която според повдигнатото му обвинение касае продължавано престъпление, включващо още шест самостоятелно извършени от него деяния, наред с извършените в съучастие с обв. Денков“,  пише съдът.

Тези неясноти, неточности и противоречия в поддържаната позиция от държавното обвинение несъмнено рефлектират негативно върху процесуалните права на Масларов и Денков, „като ги поставят в невъзможност да разберат в извършването на какво точно престъпно поведение е обвинен всеки от тях и конкретно настъпилите общественоопасни последици, вкл. имуществени  вреди, в резултат на тази му деятелност“, изтъкват апелативните съдии.

Факт е, казват те, че същите неясноти неотклонно са били посочвани в определенията на произнасялите се до момента  първоинстанционни и въззивни съдебни състави, с даване на изрични указания за прецизиране на обвинителната теза, които и до момента не може да се приеме, че са изпълнени надлежно и в цялост.

„Намесата“

„В този смисъл САС не може да се съгласи със становището на първостепенният съд, че тази необяснима упоритост на прокурора трябва да бъде поощрявана с преминаване на процеса в следващата същинска фаза, чрез приемане на внесения обвинителен акт за процесуално издържан и съответен по съдържание на изискванията на чл.246 НПК, тъй като това би имало за последица засягане на правата и интересите на останалите страни“.

И като се намесва се в „независимата в работа на господаря на досъдебната фаза“, САС прекратява делото за осми път и го връща на прокурора да си свърши работата не както иска, а както е по закон. Може пък да се изясни как връщането на парите на собственика причинява вреди на длъжника.

Съдията от СГС може да е имал лош ден, когато е решил да пусне в съдебната зала един очевидно пълен с пропуски обвинителен акт, като на практика е позволил на прокуратурата (едната от страна в процеса)  да диктува дневния ред на съда, понеже обвинителят не иска (или му е трудно) да изпълнява указанията за поправки на обвинението си.

Стъпка по стъпка иновацията може да постигне и  до друг разцвет – стигне ли десетото си връщане един обвинителен акт например, прокурорът сам да си го преценява, вместо да го пише по „по осем пъти“, а съдилищата да продължават да не разбират замисъла.

Ще бъде облекчен и  ВКС, на когото няма да се  налага да разяснява  колко прецизна трябва да е прокуратурата, когато иска свободата  на  някого.  Ще има шанс да  схванем и  смисъла на фразата –  загубим ли съда – губим всичко.