Явор Дачков вчера е написал един дълъг и по своето стилистично съдържание нелош текст, в който обаче както винаги заема любимата си поза на благородник не разговарящ, а обръщащ се с нетърпящо възражение пасивно-агресивно възвание към раята си.

В него принципно и представящ го за обективно заемане на страна,  той подкрепял Васил Терзиев, щото Терзиев се борел за нашата свобода и против ограбването ни от MAFIQTA в лицето на Таки и присъдружните му. Щял да я загуби войната Васко, но бил прав. Нямал силите и капацитета, но все така бил прав. Не ставал за тази работа, но упорито бил прав.

Право е това, да не се стига до ексцесии с боклука в такива, а и по-малки мащаби, но това, че Васко се бори да не ни ограбват...добре де, да не ограбват софиянци, щото аз съм си от провинцията нали, е направо жалко твърдение. Терзиев, като формата, която запълва и предвид средите от които произлиза, да бъде презентиран едва ли не като пример за еманципация от политическите му родители и възпитание на мен ми е ужасно смешен. Директно - да, бе, да! Излиза, че всички там вкупом е спряло да ги е грижа какво и колко да ограбят и е започнало да ги е грижа колко някой ограбва от горкия суверен. Ами, нали това би било първият случай въобще на загрижване на политическата и държавна власт спрямо същият този суверен! Бря, алюминация! Първото чудо от не знам колко години от такъв характер! 

Думата ми обаче е за тенденциозното отношение на Дачков към българите. За него ние все сме цървуланковците, които, момент да го цитирам:

"Това, което става с боклука и "Елените", е тотален скандал, който може да промени поведението на маймуните, но не и на българите, които се движат на двеста години след Дарвин и на 2000 години встрани от Христос."

Как не се умори този наш изтъкнат богослов да удря по българите, от които така или иначе и той произлиза, и да скача с двата крака по интелектуалното ни развитие!?

Сегиз-тогиз всички си позволяваме да се изкажем в подобен стил, но то обикновено идва като следствие от някоя отворила се емоционална рана в нас, докато при Дачков се е превърнало в норма, която той с неприкрито удоволствие използва за каквото и да става дума.

Злорадствали сме били, ние изпадналите от еволюцията, че някой водел война в наше име, а ние сме подкрепяли врага му, ерго - нашият враг. Айде, да не говоря от името на всички, ще кажа за себе си - аз лично "злорадствам", защото виждам една бутафорна планина, която се напъва ли напъва и знам, че ако въобще роди нещо, то ще е мишка. Нищо повече от мишчица. Това ако е война, още повече война от такъв грандиозен мащаб (за свободата ни, за достойнството ни, за духа български, ах, извинете, ма моля ви се!), то аз съм софийски трамвай! Да съм го подкрепил Васето... Това е все едно, украинците да подкрепят ловците на хора по улиците, щото те когото хванат го изпращат да се бие на фронта за тяхната и общата свобода. Ама то не се прави така...и всъщност за какво иде реч? Ами за подбудите и технологията на акта, не за това как ще го опаковаш и предложиш императивно на публиката за преглъщане.

Знаете ли, наистина ми омръзна да чета и слушам колко сме прости като нация. Особено от хора, които редовно просят дарения от простите, за да си поддържат сайтовете, чрез които да разясняват на същите хора колко, как и защо са прости.

Впрочем, Дачков вече си е изтрил публикацията. Копирах я и ще я сложа в коментар...

Иван Иванов