„Уважаеми представители на АФЕРА,

Изглежда през „Капитан Андреево“ вече може да мине почти всичко. Камиони с наркотици, микробуси с цигари и злато, а сега – за разнообразие – и 67 живи питона.

Последният случай е от 9 октомври 2026 г. На турския ГКПП „Капъкуле“ митническите власти откриват 67 живи питона, предназначени за незаконен внос в Турция.

Турското Министерство на търговията съобщава, че при рутинен контрол служителите забелязали чували в контейнер за отпадъци. Когато прегледали записите от видеонаблюдението, установили, че хора от автомобил, пристигнал за влизане в Турция, са изхвърлили чувалите непосредствено преди рентгеновата проверка. Вътре били животните. 

Не една змия.

Не две.

Шестдесет и седем питона.

Натъпкани в чорапи, събрани в найлонови торби и пренасяни през международна граница.

Турците гледат камерите, установяват автомобила, намират животните, намесват специализираните служби и започват разследване. По предоставената информация на замесените лица са наложени административни санкции за общо 948 739 турски лири.

И тук идва онзи досаден въпрос, който ръководството на Агенция „Митници“ вероятно отново би предпочело никой да не задава:

Как 67 живи питона стигат до Капъкуле, след като непосредствено преди това автомобилът е дошъл от българската страна?

Капъкуле не е летище в другия край на света. Това е турският пункт срещу „Капитан Андреево“. За да се озоват там в автомобил, пристигащ от България, животните първо трябва да са достигнали до българо-турската граница и да са преминали българската страна.

И никой не ги забелязва.

Шестдесет и седем живи змии.

Човек започва да се пита какво точно трябва да превозва един автомобил, за да привлече вниманието на българския митнически контрол – жираф с глава през шибидаха?

Когато рентгенът започва след границата

Особено показателна е хронологията, описана от турските власти. Хората в автомобила се освобождават от чувалите преди турския рентген. Именно това движение поражда подозрението. После турците връщат записите назад, установяват кой е оставил товара и откриват питоните. 

Това е класически пример за контрол, който работи: подозрително поведение, видеонаблюдение, проследяване, физическа проверка, установяване на нарушението.

А от българската страна?

Тишина.

Разбира се, Агенция „Митници“ може да обясни, че не всеки автомобил на излизане се разглобява до последния болт. Това би било вярно. Никоя митническа администрация не може да проверява физически сто процента от трафика.

Но когато през една от най-важните външни граници на Европейския съюз преминават 67 живи екзотични животни, въпросът вече не е защо не е отворен точно един чорап.

Въпросът е как работят анализът на риска, селекцията и контролът изобщо.

Новото ръководство, старите въпроси

От 18 май Агенция „Митници“ се ръководи от Николай Шушков, а от 27 май Георги Господинов отново е начело на МП „Капитан Андреево“. Самата Агенция представи кадровите промени като част от усилията за засилване на оперативния капацитет и борбата с митническите нарушения и престъпления. 

Няколко месеца по-късно обаче започва да се натрупва особен вид международна статистика: това, което не е установено от българската страна, все по-често се появява в прессъобщенията на съседните служби.

Преди дни турските митничари съобщиха и за 222,340 кг марихуана и 50,506 кг MDMB, открити при операции на Капъкуле през септември. 

Сега – 67 питона.

Очевидно асортиментът се разширява.

Ако тенденцията продължи, остава само на „Капитан Андреево“ да бъде поставена табела:

„Приятен път. Проверка – при съседите.“

Контрабандата на животни не е куриоз.

Лесно е случаят да бъде представен като екзотична новина – „вижте, намерили змии“.

Но трафикът на диви животни не е циркова атракция. Това е специфична международна престъпна дейност, свързана с незаконна търговия, ветеринарни рискове, опазване на защитени видове и международни режими за контрол.

Точно затова случаят с питоните би трябвало да предизвика вътрешна проверка и от българска страна.

Кой е автомобилът?

Кога е преминал през „Капитан Андреево“?

По кое трасе?

Какъв контрол му е извършен?

Имало ли е рискова селекция?

Проверено ли е багажното пространство?

Имало ли е основание за допълнителна проверка?

Кои митнически служители са го обработили?

И най-вече – как 67 живи питона са стигнали до турския рентген, без някой от българската страна да установи присъствието им?

На думи – контрол. На практика – Капъкуле

Ръководството на Агенция „Митници“ обича да говори за анализ на риска, оперативен капацитет, международно сътрудничество и засилен контрол.

Тези понятия звучат впечатляващо в прессъобщение.

Но границата има неприятното свойство да проверява теорията на практика.

И когато практиката изглежда така – наркотиците минават и ги намират турците, а след тях минават и 67 живи питона, които пак откриват турците – възниква въпросът дали проблемът вече не е в отделните пропуснати автомобили, а в самата ефективност на системата.

Защото един питон може да се пропусне.

Два – също.

Но при 67 вече не говорим за игла в купа сено.

Говорим за цял терариум, който е стигнал до съседната митница.

И докато на „Капъкуле“ гледат камерите, връщат записите и намират чувалите, от българска страна остава все по-натрапчивият въпрос:

Какво точно трябва да премине през „Капитан Андреево“, за да бъде забелязано още в България?“

Afera.bg