Бившият вътрешен министър и депутат от ГЕРБ-СДС Даниел Митов разкритикува правителството за реакцията му след инцидентите с дронове в Черно море. Според него България е трябвало своевременно да потърси подкрепа от съюзниците си в НАТО и да настоява за засилване на наблюдението и сигурността в региона.

В предаването „Денят започва“ по БНТ той коментира и опасността от поскъпване на дизела, като призова държавата да използва наличните механизми за защита на вътрешния пазар.

Митов заяви, че страната ни разполага с достатъчно дипломатически и институционални инструменти, чрез които да постави въпроса за сигурността в Черно море пред партньорите си.

По думите му сред възможностите са консултации в Северноатлантическия съвет и в Съвета НАТО–Украйна. Чрез тези формати България би могла да поиска допълнителен капацитет за наблюдение, ранно предупреждение и засилено съюзническо присъствие.

Депутатът даде за пример подхода на Бойко Борисов, като изрази мнение, че бившият премиер би реагирал с бърза дипломатическа мобилизация и разговори с европейски лидери.

Митов: Не е необходимо процедурите да се създават отново

Бившият вътрешен министър подчерта, че механизмите за реакция при подобни заплахи вече съществуват и институциите трябва да ги използват ефективно.

Той припомни, че по време на предишното управление са били поръчани антидрон системи, предназначени за защита на стратегически обекти и границата.

Според него тези мерки са част от наследството, което настоящият кабинет е получил, и е необходимо тяхното изпълнение да продължи без забавяне.

Митов разкритикува и темпото, с което България се подготвя да се присъедини към съюзническия проект за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи.

Военният министър обеща присъединяване към проект на НАТО до 30 октомври

Ден по-рано, на 14 октомври, министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви пред Народното събрание, че България очаква да се присъедини към проекта на НАТО за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи до края на месеца.

Стоянов уточни, че трябва да се прави разграничение между две различни инициативи на Алианса.

По думите му България вече участва в програмата Drone Edge, в рамките на която е заявен проект за придобиване на 20 антидрон системи – 10 мобилни и 10 стационарни, на стойност 80 млн. евро по механизма SAFE.

Отделно се подготвя присъединяването към проекта на НАТО за развитие на способности срещу нисколетящи въздушни заплахи.

Министърът посочи, че участието във втория проект изисква годишна вноска от 220 хиляди евро за период от три години.

Той отбеляза също, че България не се е включила в инициативата при стартирането ѝ през февруари 2025 г., а настоящото правителство е предприело действия за присъединяване след изясняване на финансовите условия.

Така между управляващи и опозиция остава спорът дали страната е реагирала достатъчно бързо на нарастващите рискове за сигурността.

Предупреждение за дизела: Държавата трябва да гарантира достатъчни количества

Втората основна тема в изказването на Даниел Митов бяха цените на горивата и възможните последици от напрежението в Черноморския регион.

Депутатът сравни цената на дизела по време на предишното управление с настоящите равнища и предупреди, че при допълнително влошаване на обстановката може да се стигне до ново поскъпване.

Според него държавата разполага с инструменти, чрез които да ограничи натиска върху вътрешния пазар.

Митов настоя да се гарантират достатъчни количества гориво за българските потребители и да се поддържат резерви, позволяващи реакция при евентуална криза.

Той коментира и възможността за ограничаване на износа на дизел. По думите му твърденията, че няма капацитет за съхранение на допълнителни количества, трябва да бъдат проверени, преди да се правят заключения за приложимостта на подобна мярка.

По-скъпите застраховки за корабите могат да увеличат цените

Даниел Митов предупреди и за допълнителните разходи, които може да възникнат заради повишения риск при корабоплаването в Черно море.

Според него поскъпването на застраховките за плавателните съдове може да увеличи транспортните разходи и да създаде допълнителен натиск върху цените на горивата.

Той обвърза този риск с необходимостта България да настоява за по-активно съюзническо присъствие и по-добра координация на мерките за сигурност.