Драгомир Николов, бивш изпълнителен директор на Агенцията по заетостта (2016–2022 г.), е назначен за изпълнителен директор на ССО, въпреки одити, които установяват десетки нарушения при обществени поръчки, 20 акта за административни нарушения и глоби в значителни размери.

Преди да заеме върховия пост, Николов е бил две години и половина заместник-управител на клона на ССО в Русе. Там му са делегирани правомощия за настаняване на студенти и наематели. Организацията по стопанисването и управлението на блок 3 в Русе е възложена на фирма на мъжа на неговата братовчедка. Това не е просто административна подробност – това е класически модел, при който държавна собственост се управлява през роднинска връзка.

Чужденци вместо студенти, 300 евро „неофициално“ срещу 50 евро към държавата

В блок 3 на студентските общежития в Русе се настаняват чуждестранни работници – хора, описани в публикациите като потенциални мигранти. Според данните, които излизат в публичното пространство, фирмата-наемател събира неофициално по 300 евро месечно на човек от чужденците. На ССО обаче се превеждат едва 50 евро на човек. Въпросът, който стои открит, е прост и жесток: къде отива разликата от 250 евро на глава?

Местни репортажи от 2025 г. потвърждават наличието на групи работници от Бангладеш в същото студентско общежитие № 3. Докато официалните регистрации за чуждестранни работници в региона са скромни, на място се наблюдават значителни групи мъже и жени, настанени в сградата, предназначена основно за студенти.

Студентските общежития по закон са за временно задоволяване на жилищните нужди на учащите се. Когато свободните места се попълват с чуждестранни работници чрез посреднически фирми, свързани с хора около ръководството, а разликата в наемите остава „неофициална“, държавният актив започва да функционира като частен ресурс. Това е същността на „бащинията“ – контрол, роднински връзки и финансови потоци, които не стигат до държавния бюджет в пълния си размер.

От Агенцията по заетостта до студентските блокове – познат сценарий

По време на управлението на Николов в Агенцията по заетостта са проверени 28 обществени поръчки. Установени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Европейската прокуратура свързва част от тези процедури с проект, съфинансиран от европейски средства. Делата продължават, а Николов редовно е привикан при следователи. Въпреки това „наградата“ е постът начело на ССО – структура, която управлява студентски столове и общежития в редица градове, включително Русе.

Назначаването идва след като Николов вече е демонстрирал модела в Русе: делегирани правомощия за настаняване, роднинска фирма за управление на конкретен блок, чужденци в студентски стаи и непрозрачна разлика в наемите. Логичният въпрос е дали същият подход няма да бъде разширен в национален мащаб – чрез свързани фирми, които да източват приходите от държавното дружество.

Политическите чадъри и „лоялността“

Публикациите сочат връзки с фигури като Пламен Нунев, Сотир Ушев и Николай Копринков. Николов е описван като човек, който сменя политическите си привързаности според това кой е на власт – от ГЕРБ към новите управляващи. Това не е идеологическа последователност, а прагматична лоялност към властта, която му осигурява постове.

Когато държавна собственост – студентски общежития, строени и поддържани с публични средства – се превръща в инструмент за настаняване на чуждестранни работници през роднински фирми и с разлика в наемите, която не стига до държавата, това вече не е просто лошо управление. Това е системно присвояване на публичен ресурс. Студентите, които по закон имат приоритет, остават настрана. Чужденците плащат тройно. Разликата изчезва. А човекът, който е управлявал този процес на местно ниво, получава национален пост.

Разследващите органи и Европейската прокуратура вече са на сцената по отношение на предишната му дейност. Остава открит въпросът дали схемата с блок 3 в Русе – роднинско управление, неофициални наеми и чуждестранни наематели – ще бъде проверена със същата сериозност. Защото ако студентските общежития могат да се управляват като лична бащиния, следващият логичен въпрос е кои други държавни активи са подложени на същия модел.