Американският актьор Дъстин Хофман навършва 89 години днес.

Повече от пет десетилетия след големия си пробив в киното той продължава да бъде сред имената, оставили траен отпечатък върху Холивуд и върху начина, по който публиката възприема филмовите звезди.

Дъстин Лий Хофман е роден на 8 август 1937 г. в Лос Анджелис. Пътят му към голямото кино обаче далеч не започва с бърз успех. Преди да получи световно признание, той прекарва години в обучение, играе малки роли в театъра и телевизията и дори преподава актьорско майсторство, за да се издържа.

През 2026 г. Хофман си спомня, че в онзи период е получавал по пет долара от ученик. Дълго време преподаването оставало за него своеобразен резервен вариант, ако актьорската кариера не се развие по план.

„Абсолвентът“ променя всичко

Големият пробив идва през 1967 г. Режисьорът Майк Никълс избира Хофман за ролята на Бенджамин Брадък във филма „Абсолвентът“.

Актьорът не изглежда като традиционния холивудски романтичен герой и именно това се оказва едно от големите предимства на продукцията. Неговият Бенджамин е неуверен, объркан и ироничен млад човек, който постепенно се превръща в своеобразен символ на поколението от края на 60-те.

Ролята носи на Хофман първата му номинация за „Оскар“ и поставя началото на впечатляваща кариера.

Следват участия в някои от най-значимите филми на Новия Холивуд. В „Среднощен каубой“ той се превъплъщава в болнавия измамник Рацо Рицо, а в „Малък голям човек“ проследява десетилетия от живота на своя герой.

В „Цялото президентско войнство“ Хофман застава до Робърт Редфорд в историята за журналистическото разследване, довело до разкриването на скандала „Уотъргейт“.

Два „Оскара“ и една от най-емблематичните му роли

Първата статуетка „Оскар“ за най-добър актьор идва през 1980 г. за ролята му в „Крамър срещу Крамър“ от 1979 г. Хофман играе баща, чийто живот се преобръща след раздялата със съпругата му и който трябва да изгради наново отношенията със своя син.

Девет години по-късно актьорът печели втория си „Оскар“ за „Рейнман“. Във филма той изпълнява ролята на Реймънд Бабит, партнирайки си с Том Круз.

Общо Хофман има седем номинации за наградите на Американската филмова академия.

Сред най-паметните му превъплъщения обаче остава и ролята в комедията „Тутси“ от 1982 г. Там той играе безработен актьор, който се представя за жена, за да получи работа в телевизионна продукция.

Любопитното е, че част от сцените във филма са вдъхновени от реалния опит на Хофман като преподавател. В една от тях неговият герой преподава актьорско майсторство, а актьорът дори кани истински курсисти на свой приятел преподавател, за да импровизират в сцената.

Признание далеч отвъд „Оскарите“

Дъстин Хофман е носител на редица отличия, сред които „Златен глобус“, БАФТА и „Еми“.

През 1999 г. Американският филмов институт му връчва AFI Life Achievement Award за цялостния му принос към киното. През 2012 г. той е сред отличените от Kennedy Center за приноса си към американската култура.

И на 89 години Хофман не се е отказал от професията.

През 2026 г. той се появи във филма „Tuner“ на режисьора Даниел Роър, където си партнира с Лео Удол. Хофман изпълнява ролята на опитния настройчик на пиана Хари Хоровиц, който се превръща в ментор на младия герой.

Изборът на персонажа има и лична връзка с актьора. Музиката и пианото са негова дългогодишна страст. Самият Хофман разказва, че продължава да свири редовно и трудно може да подмине пиано, без да седне зад клавишите.

Интересът му към музиката започва още преди актьорската му кариера и остава част от живота му и десетилетия по-късно.

Една от причините филмите с Дъстин Хофман да продължават да бъдат гледани и днес е начинът, по който той представя своите герои.

Те рядко са идеални победители. Често са несигурни, тревожни, противоречиви, а понякога дори неприятни. Но почти винаги изглеждат истински и човешки.

Именно тази уязвимост превръща Хофман от нетипичен избор за главна роля през 1967 г. в един от актьорите, помогнали за промяната на американското кино.