„Известността се равнява на свободата. Това е единственото равенство, което има значение." Това казва големият актьор, познал славата.

Дъстин Хофман е роден на 8 автуст през 1937 г. в Лос Анджелис. Пътя си в изкуството също започва там, първоначално като студент в местната консерватория. После преминава с не толкова голям успех през театралната школа в Пасадена, Калифорния, за да открие себе си в актьорското студио на Елиа Казан и Ли Страсбърг в Ню Йорк. По време на следването си работи като сервитьор, гардеробиер, болногледач в психиатрична клиника… „Това беше най-добрата ми школа за драматично изкуство“, признава по-късно Хофман.

Първата си голяма роля в киното актьорът прави в „Абсолвентът“ (1967) на Майк Никълс и веднага е предложен за „Оскар“. Следват изпълненията на роли, характеризирани като „остро социални“, но и белязани от жизнеността и човечността на Дъстин Хофман: влюбеният младеж Джон в „Джон и Мери“ (1969), Джак Краб – живата история на Дивия Запад в „Малък голям човек“ (1970) на Артър Пен, тихият и кротък интелигент Дейвид Самър, когото насилието превръща в насилник от „Сламени кучета“ (1971) на Сам Пекинпа, каторжникът Дега от „Пеперудата“ (1973), журналистът Карл Бърнстейн от вестник „Вашингтон пост“, подхванал аферата „Уотъргейт“ в „Цялото президентско войнство“ (1976) на Алън Пакула, преследващият възмездието антифашист в „Маратонецът“ (1976) на Джон Шлезинджър…

В „Среднощен каубой“ с Джон Войт

Хофман е във вечна полемика с всеки и най-вече със себе си. Постоянните му високи изисквания и вкусът към дискусии са причината някои от работилите с него да го характеризират като невротик. „Не може да не се бориш – отвръща на упреците Хофман. – Това е начинът да изтръгнеш най-доброто от всеки.“

Тази жажда за борба намира своята върхова изява в няколко забележителни роли, не случайно предложени за „Оскар“. В началото на тази своеобразна галерия е образът на обречения от болестта скитник Рико от „Среднощен каубой“ (1969) на Джон Шлезинджър, който е сякаш прелюдия към трагичната съдба на главния герой от „Лени“ (1975) на Боб Фос.

В нерадостната участ на Лени Брюс, действителна личност, прочут шоумен от 50-те години, Фос и Хофман анализират механизмите, чрез които властта посяга върху едно от най-големите завоевания на демокрацията – свободата на словото. Волнодумец и безукорно точен в прицелите си, откликващ на последните новини от обществения живот в Америка, жигосващ ограничеността на политиците и тъпотата на блюстителите на реда, Лени Брюс попада в черните списъци и е принуден да изпие чашата до дъно. В този „номинационен“ квартет от заглавия внася своя мощен глас и „Тутси“ (1982) на Сидни Полак.

Девет години по-късно идва поредното признание – вторият „Оскар“, този път за „Рейнман“ (1988) на Бари Левинсън – топъл, човечен, нормален филм, в който изгря звездата на невръстния тогава Том Круз. И пак девет години покой, нарушен от номинацията за главната роля в „Да разлаем кучетата“ – отново творба на Левинсън.

Ведно с тези култови заглавия си върви и редовата продукция, носеща качествения щемпел на Хофман: роли на учени изследователи в „Зараза“ на Волфганг Петерсен и „Сферата“ на Левинсън, капитан Хук в „Хук“ на Стивън Спилбърг, „Слипърс“ – отново филм на Левинсън, „Жана дАрк“ на Люк Бесон, комедийното изпълнение в „Запознай ме с вашите“, „Пътят към Невърленд“ на Марк Форстър, постановчика на „Не може да бъде!“… Така крачка по крачка Хофман се приближава към 70-годишнината си. Работейки и непреставайки да се вълнува. „Ако не споря, ако не се бунтувам – признава Хофман, – филмите ми щяха да бъдат по-различни. Не казвам по-лоши или по-добри, но сигурно е, че щяха да бъдат много по-различни.“

В кадър от „Тутси“

През 1969 г. Дъстин се жени за Ан Бърн, от която има две деца – Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). Двамата се развеждат на 6 октомври 1980 г., а само шест дни след това той се жени повторно, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са заедно до ден днешен и имат четири деца – Джейк, Ребека, Макс и Александра. Актьорът успя да пребори рака – през 2013 година претърпя сериозна операция, но подробности за болестта така и не бяха огласени.

Наградите за работата и признанието му в киното се подреждат в дълъг списък:

1997 – Награда „Сесил ДеМил“ на наградите „Златен глобус“

1989 – „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля – „Рейнман“

1989 – „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля – „Рейнман“

1986 – Награда „Еми“ за най-добър актьор – „Смъртта на продавача“

1984 – Награда за най-добър актьор БАФТА – „Тутси“

1980 – „Оскар“ за най-добър актьор – „Крамър срещу Крамър“

1968 „Златен глобус“ за най-обещаващ дебютант – „Абсолвентът“

БАФТА – 1970 г. най-добър актьор – „Джон и Мери“ и „Среднощен каубой“; 1969 г. най-обещаващ дебютант в главна роля – „Абсолвентът“

2003 – „Златна камера“ за цялостен принос

„Златен глобус“ -1986 г. най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм – „Смъртта на продавача“; 1983 г. най-добър актьор в мюзикъл или комедия – „Тутси“; 1980 г. най-добър драматичен актьор – „Крамър срещу Крамър“

1996 – „Златен лъв“  за цялостно творчество

ARTday.bg