На 20 декември през 1944 година в София открива заседанията си най-големият политически процес в българската история. Народният съд съди „виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с тях“.

И бяха осъдени, както навсякъде в Европа. Естествено ролята на днешните ни партньори в онези събития услужливо и гузно се подминава – а тя е съществена, доколкото Царство България, бидейки част от Тристранния пакт, се е намирало в състояние на война със САЩ и Великобритания, обявена официално на 14 декември 1941 година.

Присъдите на палачите на България, хитлеровите колаборационисти, издадени от съда, който функционира като част от нюрнбергската система от съдилища, които заседават в цяла Европа след войната, са отменени и същите са оправдани посмъртно през 1996 година. Реабилитирани са!

Дори имената им са изписани на паметна плоча, пред която се кланят и поднасят цветя днешните дехуманизирани инфантили, самонарекли се „елит“ и „добри сили“.

Новопокръстените либерал-джендъристи с радост и ентусиазъм биха реабилитирали и Хитлер, който е убивал руснаци, което в техните очи го прави герой, ако не съществуваше и едно друго обстоятелство, свързано с Третия райх – а именно методичното и садистично унищожаване на милиони невинни евреи в цяла ЕВропа, наречено Холокост, или както са го дефинирали нацистите „окончателно решение“.

Това е единственото, което в момента пречи на родните евроатлантици и демократи да обявят публично фашизма за високо хуманна ценост. Въпреки това розовите хунвейбини не се посвениха да отрежат с флекс ръката на съветския воин в София, който освободи Европа, а и България от тази чума, който прекрати пъкленото дело на фашистите и изгаси пещите на лагерите на смъртта и спаси живота на милиони евреи-клетници, подлежащи на депортация и унищожение.

Унищожиха паметника на Трети украински фронт, в който участва и първа българска арми под командването на генерал Владимир Стойчев, и по този начин поругаха и паметта на над 30 000 български войници, паднали по бойните полета на Югославия и Унгария.

Екзекуцията на монумента бе извършена варварски от държавата в лицето на областния управител, а полицията охраняваше това беззаконие в центъра на София навръх Рождество Христово - християнски празник, който либералите масово наричат просто "весели зимни празници".

Кулминацията на този варварски акт бе изродската коледна торта, изядена на тържеството на столичните демократи, която беше гарнирана с отрязани глави, ръце и крака - символизиращи нарязаните с флекс фигури от паметника. Всичко това бе направено демонстративно и с присъщият на тази деструктивна общност цинизъм.

Посланието им е: "Ние сме над законна, недосегаеми сме, защото зад нас стои посолството и можем да правим каквото си пожелаем и когато си поискаме. Вашето Рождество не ни интересува, а още по-малко ни вълнува дали одобрявате това, което вършим, или не."

Не им се получи - срещнаха само и единствено омраза и презрение. И е напълно нормално да е така - те не познават историята, а още по-малко българския народ и неговите бит, душевност и национална психология.

Обикновено манипулацията и респективно цензурата са базирани на някаква логика, която произтича от това, че винаги по-силният интелект доминира над по-слабия и респективно го насочва в една или друга посока – т.е. моделира го.

И точно тук се сблъскваме с аномалията, на която сме свидетели у нас. Нискоинтелигентни и неуки илитерати се опитват агресивно да налагат определени манипулативни теории на хора, които далеч ги превъзхождат в интелектуално отношение. С две думи, идиоти се опитват да налагат несъстоятелните си и хаотични възгледи на умни хора. Това е основната причина за пропагандния фарс, на който сме свидетели, и откровените подигравки, които предизвикват пишман „агитаторите“, които впечатляват с пошла изява и фрапиращо невежество.

С две думи все още ни е рано за тази пошла и некадърна пропаганда, с която хора като Кирчо кретена и Лена от парапета се опитват да ни обработват...

Страхил Ангелов