Днес имен ден празнуват всички, които носят името Зоран, Зорица, Зорка, Зорница.

На този ден църквата почита Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия. Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им. Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ.

Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример. През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия. Лисий повикал епископа.

- Аз няма дълго да беседвам с тебе – казал му Лисий. – Избирай едно от двете – живот или смърт! Живот – ако се поклониш на нашите богове. Смърт – ако не се откажеш от твоя Бог!

- Живот без Христа е смърт! – твърдо отговорил епископ Зановий. – А телесната смърт за Христа е живот вечен. Искам да умра тук и да живея вечно с Христа Бога в небесата!

- Да видим дали ще ти помогне твоя Христос! – казал сановникът и заповядал жестоко да бият епископа. Започнали жестоки мъчения. Като узнала, че брат ѝ страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас: - Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядавам Спасителя на света.

Като погледнала внушително сановника, Зиновия продължила: - Заповядай и мне да мъчат. Искам да умра от еднаква смърт с брат си. Лисий започнал да увещава младата жена. Опитал се да я убеди да се отрече от вярата. Представил ѝ целия ужас и позор от едно смъртно наказание пред целия народ. Зиновия останала непреклонна.

Тогава разгневения езичник заповядал да сложат нея и брат ѝ на железен одър, под който да разпалят огън. И тая заповед била изпълнена. - Е, помага ли ви вашия Христос? – подигравателно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.

- Той е неведимо с нас – отговорил светителят Зиновий.

- Той ни разхлажда с росата на Своята благодат и ние не чувстваме мъченията – допълнила сестра му Зиновия.

По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено:

- Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки! Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), цитирани от Actualno.com.