На 10 декември 1877 г., след пет месеца ожесточена обсада, град Плевен капитулира. Осман паша предава гарнизона си — момент, който се превръща в едно от най-решаващите събития в Руско-турската освободителна война. Падането на града освобождава огромни руски сили и след битката при Шейново открива пътя към самата османска столица Истанбул.
Началото на драмата започва през юни 1877 г., когато руската армия преминава Дунав и напредва към Плевен. Осман паша укрепява града и първите два руски щурма завършват с провал. Дори след успешната кавалерийска атака на 31 август, която нанася тежки загуби на руснаците, османците не успяват да излязат от обсадата.
Руснаците продължават да струпват сили — армията им достига 100 000 души. Междувременно Скобелев превзема Ловеч, осигурявайки ключово предимство. На 11 септември започва третият щурм, в който руски и румънски части пробиват отбраната, макар и с огромни жертви — 20 000 руски срещу 5 000 османски.
Клането принуждава руското командване да промени тактиката. Под ръководството на генерал Тотлебен започва пълно изолиране на Плевен. След успеха при Горни Дъбник градът остава без снабдяване. Осман паша иска позволение за оттегляне — отказано.
На 9 декември той прави последен отчаян опит да пробие руските линии. Османците преминават река Вит и за кратко успяват да напреднат, но численото превъзходство на руснаците ги смазва. Самият Осман паша е ранен. Армията му губи още 5 000 души, докато руснаците — около 2 000.
На 10 декември 1877 г. Осман паша капитулира. Падането на Плевен бележи стратегическия прелом във войната — решението, което ускорява разпада на османската отбрана и отваря пътя към победния край на Освободителната война.






