На 22 юни България чества Деня на българския фолклор – неофициален, но набиращ все по-голяма популярност празник, посветен на една от най-устойчивите прояви на националната ни същност. Датата е символично избрана – между Еньовден и лятното слънцестоене, когато според народните вярвания природата е най-силна и магията ѝ – най-видима.
Българският фолклор включва неизчерпаемо богатство от песни, танци, ритуали, обреди, легенди и традиционни носии, които са съхранили българския дух през вековете. Нестинарският танц, шопските хора, родопските песни и сватбените обреди са само част от културния код, който и до днес вълнува не само нас, но и света.
През последните години фолклорът преживява истинско възраждане. Все повече млади хора се включват в ансамбли, участват в училищни фолклорни вечери и популяризират народната музика в социалните мрежи. Културни институции, читалища и образователни организации играят важна роля в това движение, а именити изпълнители като „Мистерията на българските гласове“, ансамбъл „Филип Кутев“, Нели Андреева и Валя Балканска продължават да изнасят фолклора ни по световните сцени.
В епоха на глобализация и дигитален шум, традицията не е просто връщане назад. Тя е средство за устойчивост, за себеосъзнаване, за принадлежност. Денят на българския фолклор дава повод да се замислим върху мястото на ритъма, песента и словото в съвременния живот.
Макар празникът да не е част от официалния календар, той се отбелязва от десетки организации – от Българското национално радио и столични институции до читалища и НПО-та в най-малките населени места. Изложения на носии, демонстрации на занаяти, гайди, кавали, тъпани и живи гласове превръщат тази дата в истински празник на духа.
Българският фолклор не е музейна реликва. Той е жив, развиващ се организъм. Ритъм, слово и песен, които ни обединяват. На 22 юни празнуваме не само наследство, а онова, което ни дефинира и ни дава посока – да бъдем българи.