Специалисти по хранене и хранителни технологии посочват девет често използвани продукта, които при подходящи условия могат да се съхраняват извън хладилника.
Медът може да се запази дълго време, ако се държи в добре затворен съд на сухо място. Ниските температури ускоряват кристализацията му, при която той се сгъстява и придобива зърнеста структура.
Това не означава, че е развален. Кристализиралият мед остава годен за консумация, но може да бъде по-труден за използване.
Кафето лесно поглъща миризми от околната среда, а влагата и температурните колебания могат да влошат аромата му.
Най-добре е да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, сухо и тъмно място. Така се ограничава контактът с въздуха и чуждите миризми.
Зехтинът и другите растителни масла обикновено не се нуждаят от охлаждане при нормални домашни условия. Ниските температури могат да ги помътнят и сгъстят, но това невинаги е признак за разваляне.
По-голямо влияние върху качеството им имат топлината, светлината и продължителният контакт с кислород. Затова е препоръчително да се държат в затворени бутилки или съдове, далеч от печката и пряката слънчева светлина.
Съхранението в хладилник може да ускори загубата на мекота на хляба. При ниски температури нишестето променя структурата си и хлябът по-бързо става твърд.
За кратък период е по-подходящо да се държи на стайна температура, защитен от прекомерна влага. Ако няма да бъде консумиран скоро, замразяването е по-добър вариант за запазване на качеството му.
Важно е да се прави разлика между изсъхване и плесенясване. Ако по хляба се появи плесен, той не бива да се консумира.
Ниските температури могат да повлияят на ароматните съединения в доматите и да направят вкуса им по-слабо изразен. Неузрелите плодове е най-добре да се оставят на стайна температура, докато достигнат желаната зрялост.
Ако доматите вече са узрели и няма да бъдат изядени скоро, краткото съхранение в хладилник може да забави развалянето им. Преди консумация могат да се оставят за известно време на стайна температура, за да се усети по-добре ароматът им.
Целият лук се съхранява най-добре на сухо, тъмно и добре проветриво място. Влагата може да допринесе за омекване и развитие на плесени.
Правилото обаче не важи за всички форми на продукта. Обеленият или нарязан лук трябва да се прибере в хладилник в добре затворен съд и да се използва своевременно.
При съхранение на студено част от нишестето в картофите може да се превърне в захари. Това променя вкуса им и може да доведе до по-интензивно покафеняване при пържене или печене на висока температура.
Суровите картофи е най-добре да се държат на хладно, тъмно, сухо и проветриво място. Не бива да се излагат продължително на светлина, тъй като могат да позеленеят и да натрупат нежелани вещества.
При температурни колебания по повърхността на шоколада може да се появи белезникав налеп, причинен от промени в мазнините или захарите. Това не означава непременно, че продуктът е развален, но може да повлияе на външния му вид и текстурата.
Обикновеният шоколад е най-добре да се съхранява на хладно и сухо място, далеч от слънчева светлина и силни миризми. При високи летни температури хладилникът може да е необходим, като шоколадът трябва да бъде добре опакован, за да се избегне кондензацията.
Зелените банани узряват най-добре на стайна температура. Охлаждането забавя процеса и може да повлияе на текстурата и развитието на вкуса им.
След като узреят, бананите могат да бъдат поставени в хладилник, за да се забави по-нататъшното им омекване. Кората им може да потъмнее, без това непременно да означава, че вътрешността е развалена.
Правилното съхранение зависи от вида на храната, степента ѝ на зрялост и температурата в помещението. През горещите месеци продуктите могат да се развалят значително по-бързо извън хладилника.
След нарязване много плодове и зеленчуци трябва да се охлаждат, дори когато в цял вид могат да останат на стайна температура. Същото важи за нетрайни храни, които изискват постоянна температурна среда.
Основното правило е, че хладилникът не е универсално решение за всеки продукт. Правилните условия на съхранение помагат да се запазят вкусът, ароматът и текстурата, без да се прави компромис с безопасността на храните.






