Между 15 и 18% от гласуващите вземат окончателното си решение кого да подкрепят в последните дни преди изборите или непосредствено в изборния ден. Затова влиянието на последните политически събития, включително задържанията на кметове и инцидента с журналистката Соня Колтуклиева, ще може да бъде оценено едва след вота. Това заяви политологът от „Тренд“ Димитър Ганев пред NOVA NEWS.
По думите му последното социологическо проучване на агенцията е приключило на 20 октомври, преди тези събития да станат част от политическия дебат. Следователно данните не отразяват евентуалното им въздействие върху нагласите на избирателите.
Според изследването на „Тренд“, проведено по поръчка на вестник „24 часа“, кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев получава 45,9% подкрепа сред заявилите намерение да гласуват.
На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 27,8%. Разликата между двете двойки е 18,1 процентни пункта.
В сравнение с предходното изследване на агенцията дистанцията намалява от близо 23 пункта до малко над 18 пункта.
Ганев смята, че данните очертават балотаж между Йотова и Гюров, но подчертава значението на събитията в последните дни на кампанията.
Политологът очаква между 2,4 и 2,5 милиона души да участват в първия тур на президентските избори.
Според неговата прогноза на евентуален втори тур активността може да падне под 2 милиона избиратели. При такъв сценарий мобилизацията на твърдите партийни ядра би имала по-голямо значение за резултата.
Ганев посочва като важни фактори телевизионния дебат между кандидатите, събитията в периода между двата тура и разликата, с която водещите претенденти ще завършат първото гласуване.
Според анализа на Ганев избирателите на Костадин Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов са по-близки като политически профил до Илияна Йотова.
Той обаче допуска, че поне половината от тях няма да участват в евентуален балотаж.
По оценката му подкрепилите Иван Христанов са по-склонни да гласуват за Андрей Гюров.
Тези оценки представляват политологична интерпретация за възможното поведение на избирателите, а не измерени резултати от втори тур.
Политологът разгледа и политическите последици от общите опозиционни действия около искането за оставка на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.
Според него евентуално формализирано взаимодействие между ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС би дало аргументи на Румен Радев и „Прогресивна България“ да поддържат тезата за възстановяване на т.нар. „сглобка“.
Ганев смята, че подобно развитие би било неизгодно за ПП–ДБ, които се стремят да се утвърдят като алтернатива на управлението.
По неговата оценка формацията може да извлече политически ползи от президентските избори, ако затвърди тази позиция. Той обаче предупреждава, че по-висок процент подкрепа спрямо парламентарните избори не означава непременно увеличение на абсолютния брой гласове, особено при по-ниска избирателна активност.






