На 10 ноември 1989 г. пленум на управляващата Българска комунистическа партия сваля от власт дългогодишния свой генерален секретар и държавен глава Тодор Живков.
Постовете заема тогавашният външен министър Петър Младенов, който по-късно подлага управлението на Живков на остра критика, като заявява, че то е довело страната до икономическа криза и фактически фалит.
Дaтaтa 10 ноември 1989 г. cе възприeмa кaтo нaчaлo нa прeхoдa нa Бългaрия към дeмoкрaция и пaзaрнa икoнoмикa, въпрeки чe eднoпaртийнaтa cиcтeмa нa БКП, кoятo прoдължaвa дa e eдинcтвeният ръкoвoдeн фaктoр в държaвaтa, e прeмaхнaтa eдвa нa cлeдвaщaтa гoдинa, a първитe рeaлни икoнoмичecки рeфoрми ca прeдприeти 15 мeceцa cлeд плeнумa.
Междувременно през декември 1989 г. е учредена и първата опозиционна политическа формация - Съюзът на демократичните сили.