Днес отбелязваме 91 години от рождението на големия български поет Христо Фотев

25/03/2025 15:41

отбелязваме години рождението големия български поет христо фотев

Снимка: БНТ

Поетът, който остави неизпълними алхимични рецепти за поезията и завинаги остана в спомените ни

„…Да помълчим за диригента на хора от удавници, за малкото момче, което не се вразуми и което не успя да погали всички жени, но поне се опита…“, написа Румен Леонидов, поет, писател и преводач, в навечерието на рождението на големия български поет Христо Фотев (25 март 1934 - 27 юли 2002).

„Неподправено нежен към особено беззащитните, Христо Фотев остава да гори като фосфорицираща факла в пещерната утроба на грубостта.

Той ни показа как се добива опиума на поезията, остави ни своите неизпълними алхимични рецепти и се завърна в сенките на вечността, във водите на бъдещите ни спомени…“, пише още Леонидов.

ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...

Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.
И толкова далечно - като теб.