На 25 ноември Българската православна църква почита фигура с колосална историческа тежест – Свети Климент Охридски. Той е не просто духовник, а средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Днес учени продължават да спорят за зловещите пропуски в ранната му биография.
Въпреки че се предполага, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония, данните за живота му преди дейността в България са оскъдни. Те са скрити в две гръцки жития. Едното, от Теофилакт Охридски, го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж". Второто, от Димитрий Хоматиан, разкрива, че Климент е направил първите преводи на "тукашния български диалект", работейки още от самото начало с Кирил и Методий. Той е бил в окото на бурята – ключов участник в мисиите във Великоморавия и Панония.
След смъртта на Методий през 885 г., Климент, заедно с Горазд, оглавяват титаничните спорове с германския клир, борейки се за правото на славянски език в литургията. Именно Климент се превръща в един от най-значимите автори на старобългарски език, създавайки жития, похвални слова и превеждайки църковни текстове. В науката се посочват между 15 и 50 негови съчинения, което го прави писател-гигант на своето време.
Но най-големият исторически спор е свързан с азбуката. В "Краткото житие" пише, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова често се смята, че именно той въвежда кирилицата. Въпреки че по-вероятна е теорията за нейното постепенно развитие в Преславската книжовна школа, твърдението, че Климент е модифицирал и усъвършенствал делото на Кирил, остава исторически взривоопасно.
Въпреки че е бил преследван и се е борил за своето дело, Климент успява да остави неизлечим отпечатък върху българската идентичност. Днес съществуват много народни легенди за Климент Охридски. Неговите изображения започват да се появяват още през XIV век, а преводите на живота му продължават да се печатат векове по-късно. Денят 25 ноември е повод да си спомним за забравения гений, който е стоял в основата на нашата писменост и култура.






