Смъртта на близък човек може да донесе не само скръб, но и писма от банки, НАП, общини или комунални дружества. Наследниците често не знаят дали са длъжни да платят задълженията на починалия и колко време кредиторите могат да ги търсят.
Отговорът зависи от вида на дълга, момента, в който е станал изискуем, и действията, предприети за събирането му.
Съгласно чл. 60 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията на починалия съобразно наследствените си дялове.
Например, ако двама наследници получават равни дялове, по принцип всеки отговаря за съответната част от наследствените задължения.
Законът предвижда и възможности за ограничаване или избягване на тази отговорност:
Приемане на наследството по опис – наследникът отговаря за задълженията само до размера на полученото наследство.
Отказ от наследство – наследникът не получава наследственото имущество и не поема наследствените задължения.
Приемането по опис е свързано със законови условия и срокове, затова е важно наследникът да потърси правна консултация навреме. Административните глоби също не бива автоматично да се приемат за наследими задължения, тъй като административнонаказателната отговорност по правило е лична.
Едно от най-важните правила е, че смъртта на длъжника сама по себе си не започва нов срок на давност.
Давността се определя според вида на задължението, момента, в който то е станало изискуемо, и приложимите законови правила. Ако срокът е бил близо до изтичане още приживе, той може да изтече и след смъртта, освен ако не е бил спрян или прекъснат по предвидения в закона ред.
Това означава, че наследниците трябва да проверят не само размера на дълга, но и кога е възникнал, кога е трябвало да бъде платен и дали вече са предприемани действия за принудително събиране.
За публичните задължения, включително данъци и осигуровки, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс предвижда два основни срока.
Петгодишна давност – започва да тече от 1 януари на годината след тази, през която задължението е трябвало да бъде платено. При определени обстоятелства срокът може да бъде спрян или прекъснат.
Десетгодишна абсолютна давност – по правило се прилага независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност, но законът предвижда изключения.
Например, ако данък е трябвало да бъде платен през 2022 г., петгодишният срок започва на 1 януари 2023 г. и при липса на обстоятелства, които го спират или прекъсват, изтича в началото на 2028 г.
Конкретният срок трябва да се провери за всяко задължение поотделно.
Данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху превозните средства и таксата за битови отпадъци също са публични задължения, за които се прилагат правилата за давност по ДОПК.
Справка трябва да се направи в съответната община. Ако починалият е притежавал имоти в различни населени места, задълженията може да се проверяват отделно във всяка община.
При задълженията към банки и други частни кредитори сроковете се определят основно от Закона за задълженията и договорите.
5 години е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Тя се прилага за вземанията, за които законът не предвижда друг срок, включително обичайно за главницата по кредит.
3 години е давността за определени вземания по чл. 111 от ЗЗД, сред които лихвите и периодичните плащания. В тази категория могат да попадат и задължения за комунални услуги в зависимост от характера им.
10 години е абсолютната давност за определени парични задължения на физически лица по чл. 112 от ЗЗД. Тя има законови изключения и не може автоматично да се приложи към всеки стар дълг.
При кредити, съдебни решения и започнали изпълнителни дела трябва да се провери дали и кога давността е била прекъсната, както и дали има други обстоятелства, които влияят върху срока.
Важно е да се знае и че изтичането на давността не означава непременно, че задължението автоматично изчезва от всички регистри. В определени случаи длъжникът или наследникът трябва да се позове на изтеклата давност, за да се противопостави на събирането.
За да установят какви задължения е имал починалият, наследниците могат да направят справки с необходимите документи, включително удостоверение за наследници.
Проверките могат да обхванат:
Банките и Централния кредитен регистър на БНБ – за кредити и други кредитни задължения, доколкото информацията може да бъде предоставена по установения ред.
НАП – за данъци, осигуровки и други публични задължения.
Общините – за местни данъци и такси.
Съдебните изпълнители – за евентуални изпълнителни дела. За частните съдебни изпълнители може да се потърси информация чрез Камарата на частните съдебни изпълнители, а за държавните – чрез съответния районен съд.
Комуналните дружества – за неплатени сметки към топлофикация, ВиК, електроразпределителни дружества и мобилни оператори.
Самото извършване на справки не означава непременно, че наследството е прието. Важно е обаче да се внимава с действията спрямо наследственото имущество, тъй като при определени обстоятелства те могат да бъдат счетени за мълчаливо приемане на наследството.
Преди да платят старо задължение или да предприемат действия по наследственото имущество, наследниците трябва да проверят вида на дълга, давността и дали наследството вече е прието. При спорни или значителни суми консултацията с адвокат може да предотврати допълнителни финансови последици.






