Климатичните промени скъсяват зимите с близо месец – България е сред най-засегнатите страни в Югоизточна Европа
До края на XXI век снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%, предупреждава доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), цитиран от Meteobalkans.
Според експертите снегът вече не закъснява – той изчезва. Алпите и Балканите, някога покрити с бял сняг през половината година, все по-често остават кафяви и кални. Данните от сателитите на Copernicus показват, че за последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни, а в някои части на Алпите – с до 36 дни.
Средната надморска височина, на която снегът се задържа, се е покачила с близо 300 метра. В България това означава по-малко сняг във Витоша, Рила и Родопите, по-малко пролетна вода и по-висок риск от летни засушавания.
„Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката,“ коментира климатологът д-р Росица Аврамова.
Причината е в променения климатичен баланс – топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват. Резултатът е ясен: по-дълги есени, по-къси зими и повече дъжд вместо сняг.
„Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода." Това обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „Без нея язовирите се пълнят рязко, после пресъхват. Сезонният баланс се руши.“
Ски курортите вече усещат ефекта. В Алпите изкуственият сняг поглъща повече електроенергия и вода, отколкото отоплението и транспортът взети заедно. В Банско и Пампорово сезонът е зависим изцяло от снежните оръдия – но те също имат цена. За покриването на един склон с 30 см сняг са нужни около 2 милиона литра вода, а при по-топъл климат тя просто няма да е налична.
Според проучване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако този естествен механизъм се срути, първи ще пострадат Балканите – заради по-ниските височини и по-бързото затопляне.
През последните години снеговалежите у нас се изместват към март и април, а януари все по-често прилича на ноември – дъждовен и мъглив. Дори в Рила и Пирин снежната покривка вече е 30–40% по-тънка спрямо преди две десетилетия.
Снегът се превръща от сезонен пейзаж в спомен от детството. Ако тенденцията продължи, децата на XXII век вероятно няма да чакат „първия сняг“ – защото няма да знаят какво е зима.
25.2 С
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
