Добромир Банев: Никоя музика на света не може да замени ритъма на човешкото сърце

29/09/2024 10:50 от Иван Боюков

добромир банев никоя музика света замени ритъма човешкото сърце

Безсърдечен сякаш стана светът, (не)любовта ни връхлита като бедствие с библейски размери

Кой Моисей ни прокле, та се превърнахме в чужденци за собствените си чувства? Животът напредва по пътя към забравата, докато ние упражняваме вдишване и издишване. Все едно не остана обич, която да споделим. Съществуваме с убеждението, че от нас нищо не зависи. Отегчението убива предварително. Скуката не прощава.

Световният ден на сърцето не е само здравен празник. Разбира се, добрата физическа кондиция е много важна, но ако нямаме душа да ценим красотата, за какво ни е този пусти живот?

Без любов не се живее, от любов не се умира…

С годините времето тече все по-бързо. Технологиите го тласкат стремглаво напред и всяка свободна секунда е от огромно значение. Ако не намерим начин да останем състрадателни към чуждата мъка, ние се превръщаме в злодеи. Ако спестим добра дума, просто ставаме лоши хора. Вярвам, че това е така. Може да няма ненаказано добро, но със сигурност рано или късно всички сме отговорни за постъпките си със зла умисъл.

Сърцето не пита кога и кого да обича. То не контролира нито любовта, нито физическите закони, на които до един сме подвластни. Докато страховете определят действията или бездействията ни, нашият вътрешен глас остава нечут. Заболи слушалки в ушите си, оставаме глухи за повика на най-естествения зов, който природата ни е отредила – да следваме сърцата си, винаги да им имаме доверие.

Никоя музика на света не може да замени ритъма на човешкото сърце.

Стига да си припомним, че сме хора. То е пътят към смелостта, защото познава риска с убеждението на стар хазартен играч. Който не рискува, не печели. С особена сила важи за любовта, която толкова много искаме да ни се случи…

Днес ще затворя лаптопа, ще загася телевизора и ще ползвам единствено бутоните на зелената и червената слушалка от телефона. Именно днес може да ми се обади някой, чийто глас не искам да пропусна. Защото е наложително да превъзпитам навиците си и да дам воля на чувствата. В рутината на живота никога не трябва да бъде късно да делим мигове с любимите си хора. Това ми подсказва сърцето. Ще го послушам.

Източник: АRTday.bg

Още новини четете в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!