Това е политкоректният прочит на доклада на бившия председател на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги, изготвен по искане от Европейската комисия и публикуван в началото на септември.

Основното послание обаче е далеч по-силно и ясно:

Европейският съюз се проваля. Ако не направи спешни и дълбоки промени, ЕС е изправен пред екзистенциална криза.

Авторите изрично използват фразата „бавна агония“, описвайки настоящето и вероятното бъдеще на съюза. Бързо застаряване, анемичен икономически растеж, стагнация на доходите, огромни енергийни разходи, колапс на индустрията, технологично изоставане, ужасяваща и непрекъснато растяща суровинна зависимост – това са само някои от процесите. Сравненията със САЩ и Китай са повсеместни и без изключение – крайно негативни и неприятни.

Германското правителство предвижда свиване на икономиката с 0,2% през 2024 г.

Въпреки унищожителната критика докладът на Драги бе посрещнат с аплодисменти от Комисията. Нещо повече, буквално на следващия ден излезе Доклад за състоянието на Енергийния съюз за 2024 г., в който Европейската комисия описва как през нейния мандат ЕС е преодолял безпрецедентните предизвикателства в енергийната политика посредством „снабдяването на ЕС с регулаторна рамка за осъществяване на прехода към чиста енергия и полагането на основите за подновен икономически растеж и конкурентоспособност… През последните години ЕС успя да устои на критичните рискове за сигурността на енергийните си доставки, да си възвърне контрола върху енергийния пазар и цените на енергията и да ускори прехода към неутралност по отношение на климата“. Сред най-големите си успехи Комисията нарежда факта, че „през 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС поднови низходящата си тенденция и спадна с 4,1%“.

Продължаващият срив на енергийното потребление е един от многото индикатори за обедняването на населението и закриването на европейската индустрия.

Какво точно ни казва европейската политическа върхушка, когато го отчита като успех?

Независимо от лъскавите ръкопляскания обаче реалността става все по-видима и неизбежна. Например продажбите на електромобили в ЕС продължават да спадат. Немските и френските автомобилостроителни компании – гръбнакът на европейската индустрия – отчитат тежки загуби и масово се отказват от целите, свързани с бърза електрификация на цялото си производство. За първи път в историята си от „Фолксваген“ заговориха не просто за съкращения на персонал, а за закриване на цели заводи в Германия. Много от доставчиците им вече фалират. Конкуренцията от Китай смазва сектора и основен фактор за това са решенията на европейските бюрократи.

"The Wall Street Journal": Хакерска група от Китай е проникнала в системите за подслушване на САЩ.

„Европейската зелена сделка обеща нови работни места в зелените индустрии, компенсиращи загубата на работни места другаде. Ала тези работни места в момента се създават извън Европа.“ За това през септември предупреди и Джудит Киртън-Дарлинг, генерален секретар на най-големия индустриален синдикат в ЕС.

Това не остава незабелязано от политиците. Италианският премиер Джорджа Мелони обяви, че целта на ЕС за прекратяване на продажбите на нови коли с двигател с вътрешно горене през 2035 г. показва „саморазрушителната“ позиция на блока по отношение на индустриалните и екологичните въпроси.

„Придружаването на индустриалния сектор в екологичния преход не може да означава демонтиране на цели индустрии.“

Надявам се скоро и други европейски политически лидери да се усетят. Изборните победи на „Алтернатива за Германия“ в източните провинции са последно предупреждение. Хората не искат „амбициозни ангажименти“ за нетни нулеви емисии на парникови газове, а нулева енергийна бедност, сигурност, работа, доходи и висок жизнен стандарт. Промяната е неизбежна.

Източник: forbesbulgaria.com