Документът разкрива мащаба на организираната престъпност и корупцията в управлението на отпадъците в България
Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, се утвърждават като устойчив и изключително доходоносен незаконен бизнес, който заема трето място по приходи в Европа – след трафика на наркотици и ДДС измамите. Това сочи нов доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) със заглавие „Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“, изготвен с подкрепата на Столичната община.
Изследването е публикувано няколко месеца след международна кръгла маса, проведена в София през октомври 2025 г., с участието на представители на Европол, френската Национална жандармерия, Британската агенция за околната среда и ключови български институции. Форумът постави фокус върху транснационалния характер на престъпленията с отпадъци и трудностите при противодействието им.
По време на събитието кметът на София Васил Терзиев определи сектора като системно уязвим от корупция, натиск и рекет, подчертавайки, че проблемът надхвърля темата за чистотата и засяга икономическата справедливост и доверието в институциите. Според него непрозрачните и икономически необосновани договори водят до това гражданите да плащат „данък корупция“.
Основните изводи на доклада потвърждават тези оценки. Анализът показва, че престъпленията с отпадъци се възпроизвеждат чрез комбинация от слаб контрол, формално прилагане на закона и нисък риск от реална наказателна отговорност. Въпреки съществуващата нормативна рамка, включително Закона за управление на отпадъците, на практика доминират административни санкции, които често са несъразмерни с печалбите от незаконните дейности.
Докладът разглежда и конкретни случаи, сред които районът на Горубляне, където чрез привидно легални дейности се създават нерегламентирани сметища с дългосрочни екологични и здравни последици. Анализирани са още практики като изгаряне на отпадъци без достатъчна прозрачност, както и трансграничен внос на отпадъци, декларирани като предназначени за оползотворяване, без реален капацитет за това.
Авторите подчертават, че ефективното противодействие изисква цялостен подход – засилване на наказателноправната рамка, по-добра координация между институциите, технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и активно участие на местните власти и обществото. Особен акцент е поставен върху необходимостта от навременно транспониране на новата европейска директива за екологичните престъпления, която предвижда по-строги санкции и лична отговорност за ръководни лица.
Още новини четете в категория
Новини
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
