Дефицитът за 2026 г. ще бъде изпълнен в рамките на залoжените 5,7%, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в парламента в отговор на въпроси на депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Темата предизвика остър политически спор за реалистичността на бюджетните разчети и темпа на разходите до края на годината.

По думите на Донев към края на септември натрупаният дефицит е 3,8 млрд. лв., или 2,8% от БВП. Донев посочи, че това е нормалнадинамика, тъй като разминаването между приходи и разходи традиционно се засилва в края на годината. „Дефицитът за тази година е значителен и е резултат от политики, водени през предходни години“, коментира той, като открои социалнитеплащания, разходите за персонал, общинските инвестиции и средствата по ПВУ като основни фактори.

Въпросът на Николай Денков беше свързан с прогнозата за дефицита на касова основа. Той посочи, че според него след постъпването на очакваните 1,8 млрд. евро по ПВУ дефицитът би могъл да се понижи значително. „Моят въпрос към вицепремиера Донев е: днес, в началото на октомври, каква е вашата прогноза за дефицита в края на годината на касова основа?“, попита Денков.

В репликата си той заяви, че според него дефицитът може да бъде около или под 4%, и попита какви биха били последствията, ако прогнозата на финансовото министерство се окаже завишена. Донев обаче отхвърли тази теза, като заяви, че средствата вече са заложени в бюджета и не водят до допълнително намаление на дефицита. „Очакваният дефицит към края на годината е до 5,7%“, подчерта още веднъж финансовият министър.

"Само преди месеци приехме безпрецедентен бюджет с 5.7% дефицит -нещо, което и Жан Виденов не е приемал в България и не се е случвало в този мащаб. Остават обаче още 4 месеца до края на годината отчетни, или 3 реални. Дефицитът в бюджета в момента е да кажем 2.4%. Казано по друг начин - за да стигнете тези 5.7%, които вие отбелязахте, ще трябва доста сериозно да се харчи до края на годината. Ако сравним 2025 г. с 2026 г., до края на годината вие трябва да увеличите социалните разходи с 25%, издръжката - с 67%, субсидии - със 75% и капиталови разходи със 100%. Иначе казано - всеки месец да харчите по 6 млрд. евро. Нещо, което в българската история никога не се е случвало или поне не в този мащаб", посочи от своя страна Ивайло Мирчев от ДБ. 

По думите му оттук нататък вече има две опции - или правителството да ги изхарчи тези пари, но тогава трябва да се анализира добре какъв ефект ще има върху икономиката и как ще повлияе на инфлацията, или да се окаже, че не са планирали добре. 

В отговор вицепремиерът каза още веднъж, че планираният размер от 5,7 на сто отразява реалното състояние на държавните финанси в резултат на „неразумните политики“, които са били приемани години наред. „Сега берем плодовете на всичко това, което е приемано като решения“, каза той. Донев посочи, че за тази година са предвидени да бъдат разплатени 1,1 млрд. евро по инвестиционната програма за общините и 3,8 млрд. евро по ПВУ.

Донев припомни авансово внесения данък от банките в размер на 1 млрд. лева и авансово внесения междинен дивидент от държавните предприятия, подчертавайки, че това оказва влияние върху състоянието на публичните финанси през тази година и ще продължи да оказва влияние и през следващите две години.

Финансовият министър добави, че предстои да бъдат сключени договори по възложена работа със строителни фирми в областта на текущия ремонт и поддържане на пътища, пътна инфраструктура и зимното почистване на пътищата, като тези разходи ще са допълнително около 450 млн. евро над заложените 5,7 процента дефицит.

"Господин вицепремиер, не може до края на годината да налеете в българската икономика, а това се учи в първи курс, такава сума пари, без резултатът да бъде рязък ръст на инфлацията. Много се надявам това нещо да го разбирате. Когато в българската икономика изведнъж се изсипят 25 млрд. евро в рамките на 3 месеца, резултатът ще бъде изключително лош. Очевидно е, че не сте планирали добре, не сте си направили добре сметката. Можехте в много по-малък бюджетен дефицит да влезете. Защо обаче не го направихте? Вие казвате заради предишни политики... а спрямо 2025 г. вие увеличавате социалните с 25%, субсидиите със 75%, капиталовите със 100%, това вече е вашата политика. Жан Виденов гледа и се хили отнякъде. Дотам ни докарвате", отговори му Мирчев. 

"Някакви базови уроци с двете зам.-министърки по финансите трябва да вземете", препоръча депутатът от ДБ и допълни, че не може в българската икономика да бъде изсипана такава маса пари и след това да няма голяма инфлация. 

Финансовият министър Гълъб Донев потвърди, че когато се изливат огромни количества финансов ресурс в икономиката, това води до покачване на инфлацията, но няма как този ресурс да бъде разплатен, защото това са поети ангажименти от предходни години. 

"Ние в момента плащаме борчовете на ангажименти, поети през 2024 г. и през 2025 г. Само че авансовото прибиране на данък печалба от редица икономически стопански обекти през 2025 г. е факт, това също оказва влияние както на икономическата активност, така и на инфлационните процеси. Разбира се, че ние държим сметка за състоянието на държавните финанси, за състоянието на българската икономика и за инфлацията, но няма как да не се съобразим и с ангажименти, които са поети и за които ако не платим, това ще довлече плащане на лихви и оскъпяване на тези проекти. Редно ли е да караме българските граждани да плащат допълнително. Така че препоръките ви за базови уроци за мен и заместник-министрите ми, благодаря. Това са хора, които дълги години работят в Министерство на финансите, много министри са разчитали на техния експертен потенциал и много министри са се учили от тях", допълни Донев.