Гледайки лицата им и слушайки изявленията на Кириакос Мицотакис и Реджеп Тайип Ердоган след срещата им в четвъртък, човек може да се запита за какво е цялото напрежение от последните няколко години. „Позитивният дневен ред“, различните споразумения за сътрудничество, облекчаването на пътуването на турците до 10 гръцки острова, „Декларацията от Атина“ не засягат трънливите въпроси.

Но ако този климат продължи, ако дойдат очакваният брой турски посетители (а вече има ентусиазъм от другата страна на Егейско море), тогава може би един ден и трудните проблеми ще бъдат решени. Все още ще има хора, които инвестират в напрежение, но ако нормалното се превърне в норма, може би повече от нас ще виждат един друг и себе си такива, каквито сме, а не такъв, какъвто си представяме света си, пише гръцкият Еkathimerini, цитирани от BIG5.

Както и да се развият нещата, 7 декември вече е ден за отбелязване. Ердоган и Мицотакис подписаха декларацията за мир и приятелство и изразиха желанието за нова ера между Турция и Гърция, когато само преди месеци турският президент заявяваше, че гръцкият премиер е мъртъв за него, а Анкара непрекъснато нагнетяваше напрежението.

И така, за отминалия четвъртък ще отбележи или началото на нови отношения между Гърция и Турция, или поредната фалшива зора. Другото забележително нещо за този ден е как двама много различни лидери успяха да преодолеят пропастта помежду си. Вече отбелязахме тактиката на Ердоган да променя курса винаги, когато се окаже в задънена улица, за да постигне целта си по един или друг начин. Неговата цел днес е да отвори канали за комуникация с възможно най-много страни, тъй като политиката на „скъпоценна изолация“ и необуздана войнственост не даде желаните плодове. Сближаването с Гърция може освен това да отвори врати в ЕС и Съединените щати, където грешките на Ердоган имат висока цена за Турция.

Заслужава да се отбележи разликата между двамата мъже, подписали декларацията, но и чертите, които споделят като политици. Мицотакис – издънка на политическа династия, с обучение в най-добрите университети, намери открит път към политиката. Ердоган – с тежко детство, баща му го отказа от кариера във футбола, учил в религиозни училища.

Той усъвършенства реторическото си изкуство в религиозни организации, подгрявайки тълпата преди главния оратор. Ердоган познава улицата и познава политиката като малцина други – в крайна сметка колко хора са били на власт от 20 години, борейки се на избори след избори? Ердоган отбеляза, че двамата с Мицотакис са наскоро преизбрани.

Друг общ момент е, че Мицотакис се оказва най-способният да се справя с трудни проблеми у дома и в чужбина. Той съчетава либерален социален възглед (и свръхчувствителност към критика в социалните медии) с безмилостна жилка в боравенето с властта. Той има стил на технократ и провежда значителни реформи, но може да бъде и популист, използвайки подаяния, за да избегне проблеми.

Наред с това, агресията на Ердоган укрепи гръцкия премиер и изгради имиджа му, тъй като Гърция успя да устои твърдо. Докато Ердоган удря опонентите си с всички инструменти на един все по-автократичен режим, Мицотакис държи екстремистите в партията си под контрол, привлича хора от центъра, избягва капаните. И сега той няма съперник. Ще бъде интересно да се види как тези двамата развиват отношенията между двете си страни.