„Не са обичайни тези аномалии – до 30 градуса в края на март е по-скоро катаклизъм, отколкото нещо нормално. Това е голямо отклонение от нормата – температури между 14 и 19 градуса са климатичната норма за началото на пролетта.

Напоследък обаче доста често стават такива аномалии. 2023 г. беше най-топлата година, сега виждаме, че 2024 г. започва с летящ старт.

До сега не сме имали толкова топли три поредни първи месеца на годината.

Поне до 10 април времето ще остане по-топло от обичайното. Около 12 до 15-16 април се очаква температурите да са близки до обичайните за сезона и да има повече валежи. Това каза в „Денят започва“ Симеон Матев – климатолог.

„Не са обичайни тези аномалии – до 30 градуса в края на март е по-скоро катаклизъм, отколкото нещо нормално. Това е голямо отклонение от нормата – температури между 14 и 19 градуса са климатичната норма за началото на пролетта.

Напоследък обаче доста често стават такива аномалии. 2023 г. беше най-топлата година, сега виждаме, че 2024 г. започва с летящ старт.

До сега не сме имали толкова топли три поредни първи месеца на годината. Както е тръгнало, 2024 г. ще бъде поредната най-топла година“, каза Симеон Матев.

„От 86 станции, с които разполагаме видяхме, че при две трети от тях беше констатирано, че изминалата зима беше най-топлата. Топлата зима оказва много сериозно влияние като цяло върху природната среда, растителността не може да изпадне в онази хибернация, в която по принцип изпада. Растенията почват преждевременно развитие.

Това е опасно, защото има вероятност да бъдат попарени в дни с отрицателни температури, каквито имаше през март и каквито се очакват в средата на април“, уточни климатологът.

Той подчерта, че има още един проблем с времето, освен че е прекалено топло за сезона е и много сухо.

„Още един проблем имаме към момента – малкото текучество на валежи, които паднаха от началото на годината и те до известна степен забавят и компрометират част от развитието на земеделските култури. Очакванията са през април валежите да бъдат около и над нормата, така че след 12 април, когато се очаква по-голямо динамизиране на времето, се очаква да компенсираме този недостиг“, допълни климатологът.

Симеон Матев коментира и високата концентрация на сахарски пясък във въздуха.

„Сахарският прах създава усещане за задушливост. Съдържанието му е основно кварцов пясък, гипс, минерали и от тази гледна точка той е полезен за голяма част от почвите и растителността, един вид наторява.

По-високата концентрация е характерна в момента за целите Балкани, но пустинен прах е отчетен дори в Северна Германия. Пясъчната вълна дойде и на Балканите и ще задържи до утре. За повечето хора не е опасен сахарският пясък.

Проблем е за хора с белодробни заболявания. Някои хора казват, че имат алергия към такъв тип запрашаване. В момента пясъкът се съчетава с голямо количество полени от някои растителни видове, така че трудно може да се каже към какво е алергията“, допълни той.

„От 86 станции, с които разполагаме видяхме, че при две трети от тях беше констатирано, че изминалата зима беше най-топлата. Топлата зима оказва много сериозно влияние като цяло върху природната среда, растителността не може да изпадне в онази хибернация, в която по принцип изпада. Растенията почват преждевременно развитие.

Това е опасно, защото има вероятност да бъдат попарени в дни с отрицателни температури, каквито имаше през март и каквито се очакват в средата на април“, уточни климатологът.

Той подчерта, че има още един проблем с времето, освен че е прекалено топло за сезона е и много сухо.

„Още един проблем имаме към момента – малкото текучество на валежи, които паднаха от началото на годината и те до известна степен забавят и компрометират част от развитието на земеделските култури. Очакванията са през април валежите да бъдат около и над нормата, така че след 12 април, когато се очаква по-голямо динамизиране на времето, се очаква да компенсираме този недостиг“, допълни климатологът.

Симеон Матев коментира и високата концентрация на сахарски пясък във въздуха.

„Сахарският прах създава усещане за задушливост. Съдържанието му е основно кварцов пясък, гипс, минерали и от тази гледна точка той е полезен за голяма част от почвите и растителността, един вид наторява.

По-високата концентрация е характерна в момента за целите Балкани, но пустинен прах е отчетен дори в Северна Германия. Пясъчната вълна дойде и на Балканите и ще задържи до утре. За повечето хора не е опасен сахарският пясък.

Проблем е за хора с белодробни заболявания. Някои хора казват, че имат алергия към такъв тип запрашаване. В момента пясъкът се съчетава с голямо количество полени от някои растителни видове, така че трудно може да се каже към какво е алергията“, допълни той.