Актуализираният вариант на проектобюджета премахва спорните данъчни увеличения, но оставя високи разходи и сериозни финансови рискове за следващите години
Икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива анализираха актуализирания вариант на проектобюджета за 2026 г.
В студиото на „Лице в лице“ по bTV двамата експерти се обединиха около мнението, че новият текст изглежда по-приемлив за управляващите, но в него остават сериозни структурни проблеми, които могат да натежат върху публичните финанси в следващите години.
Петър Ганев посочи, че едно от основните облекчения за управляващата коалиция е отпадането на идеята за пряко увеличение на данъците — тема, която предизвика напрежение и вътрешни спорове в ГЕРБ.
Въпреки това, по думите му ключовата тревога остава непроменена: средносрочната фискална рамка.
Той подчерта, че при сегашната динамика „повишението на данъчната тежест през 2027–2028 г. изглежда гарантирано“, а държавният дълг има потенциал да нарасне до 40–45% от БВП в рамките на десетилетие.
Това според Ганев крие реален риск България да попадне в процедура по свръхдефицит.
Икономистът предупреди, че макар актуализираният бюджет да не води до моментно обедняване, растящите разходи неминуемо ще създадат натиск за последващо увеличение на данъците.
Високи разходи и замразени механизми за заплати
По отношение на спорните бюджетни пера, свързани с възнагражденията и бонусите в държавната администрация, Ганев отбеляза, че разходите за персонал продължават да са рекордно високи – над 10% от БВП.
Във втория вариант на проектобюджета има известно изглаждане на дисбалансите, тъй като всички служители ще получат еднакво увеличение от 10%. Финансовото натоварване обаче остава без съществена промяна.
Той добави, че автоматичните механизми за вдигане на заплати са спрени само за 2026 г., но ще бъдат активирани отново през 2027 г.
Михаил Кръстев също определи втория вариант като по-добър, тъй като отпадат спорните идеи за увеличение на данък дивидент и осигурителните вноски.
Той обаче подчерта, че други утежняващи мерки остават — сред тях по-високият максимален осигурителен доход и увеличената минимална работна заплата.
Според Кръстев редуцираните приходи и разходи правят документа по-близък до реалната икономическа ситуация, но тенденцията за разширяване на държавното преразпределение е запазена.
Тя е видима в най-малко четири последователни бюджета и според него неизбежно води до влошаване на публичните финанси, независимо от устойчивия икономически растеж.
Възможно ли е страната да влезе в 2026 г. с удължен бюджет?
На фона на политическото напрежение и продължаващите протести, и двамата експерти не са сигурни, че бюджетът ще бъде приет навреме. Ако това не се случи, България ще започне 2026 г. с удължена бюджетна рамка.
Кръстев коментира, че подобен сценарий може дори да се окаже по-близо до реалните приходи, но подчерта необходимостта автоматичните механизми за разходи да бъдат отменени чрез промени в законодателството.
Той призова политиците да действат далновидно, тъй като решенията с дългосрочен финансов ефект неминуемо се връщат при тях — и при обществото.
Още новини четете в категория
Позиция
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: bTV 
