По повод завършването на годината Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД организира среща на посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова с представители на организации, свързани с Русия, творчески съюзи и граждани. Ръководителят на федерацията проф. Захари Захариев помоли посланик Митрофанова да се обърне с думи на кратка равносметка за изминалата година.

„Знаете ли, годината беше крайно тежка и завърша по-зле, отколкото предполагах в началото на годината. Защото това агресивно евро-атлантическо малцинство, което сега е на власт, се старае да изпъкне пред цялата антируска, русофобска истерия. Това много ме разстройва.

Когато пристигах в България, имах прекрасни планове какво да направим в областта на културата, в сферата на историята… Не си представях, че ще ми се наложи да седя в окопа и да се отбранявам.

Ще ви дам един пример. Осемнайсет ноти са изпратени в българското Министерство на външните работи по един или друг случай. Отговор получихме само на една – по повод на говорителката на МИД Мария Захарова. Отговорът беше, че самолетът (с външния министър на Русия Сергей Лавров на борда – бел. ред.) може да премине над България, а Захарова не може. Смешна история… Когато изпращах нотата, усещах, че ще има нещо такова, но точно това не го очаквах.

Много се страхувам, че след тази история с Паметника на Съветската армия, ще започне промяна на общественото мнение в Русия.

Въпреки всички истории, които се случиха, досега отношението към България не се променяше, тя в цялото постсъветско пространство се възприемаше като близка, приятелска страна.

Засега ние не виждаме и не чуваме никакви намеци от официалните власти в Киев, САЩ, Великобритания да седнем и да се договорим. Това, което чувате, е мнението на експертната общност – политолози, бивши военни, логични и правилни, но техните коментари никой не ги чува!  

Засега, при администрацията на президента Джо Байдън, не предвиждам предложението за преговори да се осъществи. Защото както те мислят (администрацията на Байдън – бел. ред.) -то ще бъде възприето като проява на безсилие. Толкова пари и усилия бяха похарчени, а накрая пак да седнем на масата за преговори, при това при условия, които вече не са изгодни за Украйна, мислят те. Така е, засега не се вижда такова развитие на нещата.

Но искам да ви уверя, че в момента руското общество е много консолидирано, както никога преди това. Вероятно има някаква опозиция – не всички хора приемат Специалната военна операция, но към днешна дата, мнозинството разбира, че само конксолидацията на обществото и победата на бойното поле, ще решат този въпрос.

Мисля, че ще има промени и в България, и в отношенията между нашите две страни, след като победим. Това е разбираемо, но не разбирам защо българското правителство сече дървото на българо-руските отношения. Защо се прави това? Кому е нужно?

Разбирам някъде да има критика, а някъде да има диалог с правителството. Странно ми е, че Министерството на външните работи не желае да чуе от първоизточника какво се случва. Трябва да има диалог, ако щете просто взаимно информиране. Нищо такова няма.

При това има ясни указания да бъде блокирана, навсякъде, където е възможно. Не се удивявам, че са отменили излъчването на интервюто ми по Българското национално радио, защото, ако видите сайта на американското посолство, ще видите как те обучават журналисти да се борят с руската пропаганда.

Веднага казах на журналиста (Петър Волгин – бел. ред.), че се опасявам да не му затворят устата след нашето интервю. Не му затвориха устата, но спряха интервюто. За каква свобода на словото да говорим, кога я е имало изобщо.

Добре си спомням през 1999 г., когато журналист от Ен Би Си попита: „Какво правим в Югославия? Защо ги бомбардираме?“, веднага спряха неговото предаване. Погледнете – талантливата писателка Джоан Роулинг – когато се изказа срещу трансджендърите – какъв огромен натиск започнаха да оказват върху нея.

Тези неоколониални стремежи на САЩ са най-страшното нещо в момента. Ако в съветско време САЩ наистина бяха за мнозина еталон за демокрация и морал, то сега, като преминаха към утвърждаване на практика на хегемонистичните си стремежи, те преминаха всички граници. При това става дума за обществени настроения в САЩ, а не за чисто политически. Това противостоене ще бъде за дълго време. На тях ще им трябва време, за да се променят психологически.

Историята с Паметника на Съветската армия не е просто беззаконие. Това не е демонтаж, а унищожаване на паметника. Ясно е, че се спекулира с пукнатините по фигурите. Имало нещо в ботуша на войника – това всъщност може да се поправи. Забележителна композиция, най-добрите творци, неповторима композиция…

Русия и България са подписали междуправителствена спогодба за взаимно опазване на паметниците от общата ни история. Изпратихме в МВнР съответната нота, тя беше напълно игнорирана. Затова твърдя, че всичко това се прави по политическа целесъобразност. Паметта на народа не може да бъде изчегъртана, но десетилетия се води сериозна работа в тази посока. Чух една дама – историк от Американския университет как сме ви окупирали и т.н. (Евелина Келбечева – бел ред.). Щом такива лекции се четат за историята на студентите, ясно е какво ще се случи утре…

Но тези „лектори“ забравят един дребен детайл, че България беше на страната на фашистка Германия. И ако не беше СССР, не е ясно какво щеше да остане от България. И колко година бихте изплащали огромни репарации?

Ще кажа още нещо за паметника. Можеше да проведем консултации със софийските местни власти. Ако ни бяха казали, че паметникът е в центъра на града и имат други планове по отношение на това място, то можеше да обсъдим въпроса за някакво друго място. Животът не стои на едно място, всичко се случва… Но да го нарежат по този начин…

И въпреки всичко ние продължаваме да ходим на Шипка, в Плевен, Пордим и на местата свързани с общата ни бойната слава и запазваме възможните за този момент контакти.

Но днес искам да ви пожелая сила, а тази тежки времена в нашите отношения да преминат по-бързо.

Пожелавам здраве, успехи и щастие на всички приятели на Русия в България, а аз знам, че те са болшинство!

Източник: zemya.bg