Около 20% от гръцките домакинства изпитват енергийна бедност – приблизително два пъти над средното равнище за Европейския съюз. Почти всяко пето семейство не може да си осигури достатъчно отопление, охлаждане, осветление и използване на домакински уреди за достоен жизнен стандарт.
В същото време Гърция е сред страните с най-високо потребление на енергия на жилище. Това създава парадокс – домакинствата изпитват затруднения да поддържат домовете си топли, но плащат за енергия, която до голяма степен се губи заради ниската енергийна ефективност на сградите.
Гърция отчита и най-високия дял в ЕС на домакинства, които не могат да поддържат жилищата си достатъчно топли през зимата. През 2023 г. показателят е бил 19,2%, при 10,6% средно за ЕС. През 2024 г. той остава близо до 19%, срещу 9,2% за съюза, а през 2025 г. спада до 18,1% при 8,8% средно за ЕС.
Проблемът е свързан и с възрастта на сградния фонд. Повече от половината жилища в страната са построени преди 1980 г., а около шест от всеки десет не разполагат с подходяща изолация. Около три четвърти от сградите попадат в категориите с ниска енергийна ефективност, докато едва 3,76% са в най-високите категории.
През последните 15 години чрез програмите „Exoikonomo“ са мобилизирани около 2,5 млрд. евро за енергийно обновяване на близо 200 000 жилища. Въпреки това едва 9,5% от жителите съобщават, че са извършили енергийно обновяване през предходните пет години, при средно 23,9% за Европа.
Сходни проблеми се наблюдават и в транспортния сектор, който формира около 43% от крайното енергийно потребление. Средната възраст на леките автомобили в Гърция е 17,8 години, докато средната стойност за ЕС е 12,7 години.
„Приоритет трябва да се даде на мащабните ремонти на сгради с високо потребление, на изолацията на цели жилищни блокове вместо на отделни апартаменти, както и на независимата оценка на програмите чрез реални измервания на енергийните резултати“, заяви Пантелис Капрос, професор по енергийна икономика в Националния технически университет в Атина.






