И така, за ДПС това лято минава  под знака на декларациите – особено тези напоследък – декларации за подкрепа, декларации за отхвърляне. Въобще декларации летят ежеминутно в бясна надпревара за да докажат правоверността на всеки и всеки, който не е подвластен на този модел, бива заклеймяван и подлаган на масова атака. Разбирам, че сработва механизъм свързан със себеизявата  и себеразвитието, но модела на реализация чрез създаване на масова психоза и дамгосване на всяко различно мнение не считам нито за демократичен, нито за правилен.

Разбира се той може да е ефективен, може да спечели и някой друг човек, личност , депутат или декларация в повече – но да привличаш хора на основата на психологията на страха от отлъчване от общността, не го намирам за правилен подход.

Това е лично мнение в което съм убеден и всеки, който е в епицентъра на събитията независимо дали ще посмее да го изрази, знае, че съм прав.

Всъщност независимо от математиката на гласовете  ДПС не може и не бива да върви по този антагонистичен път. Времето ще покаже колко неправилен е бил този подход – членовете на организацията да се подлагат на психологически натиск и то за личност, пред която всички организации изпадаха в екстаз и даваха като пример за най- успешният Председател на ДПС след почетния Председател.

И дотолкова е силна цялата истерия с тези декларации, че те се превърнаха в основен инструмент за вътрешно партийно самоопределяне и дамгосване. В този смисъл самоцензурата на поведенческите механизми достигна връх на потенциала си – предполагам такава масовост на емоционалното поведение е имало и във времената на лова на вещици във средновековието – все пак човешката психология и тогава и сега е една и съща. И също като в Римската империя по време на Гладиаторските борби всеки гледа накъде сочи пръста на Императора – оттам нататък тръгва емоцията на така нареченото колективно тяло, където дори и намека за различно мнение вече се възприема с такава емоционална ярост, че в повечето случаи подчинява поне засега всяко различие.

Няма как иначе да се обясни атаката срещу всяко едно различно мнение и яростната атака срещу него, освен с така наречената психология на общността.

Това си заслужава да се изследва като социален ФЕНОМЕН на социалната мрежа.

Всъщност за какво иде реч.

Всички процеси на разлъка започнаха след изключването на някои знакови депутати и след разцеплението на парламентарната група на ДПС при гласуването на правителство с първия мандат. Поне привидно това беше повода. (Нещата са по-дълбоки, но това е друга тема и тя има Геополитически измерения!)

Всичко това изкара на дневен ред така наречената липса на вземане на решения от КОЛЕКТИВНОТО ТЯЛО НА ПАРТИЯТА.

Всъщност, ако ме питате искрено, това е само предтекст. В ДПС от години и то дълги години колективното тяло е смачкано и е важна волята на председателя и на така наречените важни фактори станали известни напоследък като Деребеи.

Не искам дори и да се връщам към механизмите на вземане на решения в предишни години – работата на колективните органи беше сведена до формалност в която решенията на една малка оперативна и важна група хора минаваха по етапния ред.

Всички останали бяхме пълнеж за легитимация.

И какво правим сега – превръщаме се в машина за смачкване на нашите си хора, като ги караме да заклеймяват този или онзи и то забележете не по тяхна воля, а по заповед на определени лица.

Мога и да посоча конкретен пример от днес за Варна , но засега ще се въздържа ( за да предпазя личността на някои приятели) – всъщност резултата сигурно ще излезе, защото съм им обяснил, че разбирам ситуацията в която са поставени и ще разбера и действията им в този случай въпреки, че не са по вътрешна убеденост.

Но в крайна сметка истината е, че ако нещо се получава по неестествен път, то няма реална стойност.

Накрая  само ще добавя – колеги този път няма да доведе до нищо добро!

Убеден съм!

Който е безгрешен да хвърли първия камък!