Писателят се ражда на днешния ден, 17 април, през 1911 година в Анже, Франция. Завършва литература в Сорбоната. През 1947 г. става носител на наградата „Аполинер“ за дебютната си стихосбирка. Умира на 17 февруари 1996 г.

Представяме ви парафрази по мисли на писателя:

„Липсата на конкретни спомени говори за изпразнен от съдържание живот.“

„Някои бедняци имат порока да обръщат очи към обществените паметници. Независимо от бедността си, те обожават да се чувстват богати с красота, която не ми принадлежи и чиято собственост не им тежи.“

„Медицинските речници са пълни със смъртни присъди. Смърт! Навсякъде смърт! Против мен е пространството – краката не ме слушат. Против мен е и времето – скоро ще умра. Не, не веднага, но със сигурност преди да изживея всичко онова, което се нарича живот. На стареца смъртта отнема малко, на младежа почти всичко. Медицинските речници са опасни! Там има всичко, само не и надежда… няма надежда.“

„Съжаление – да позволиш на някого да се чувства потребен на твой гръб, правейки ти услуга, от която нямаш потребност. Излиза, че сакатите – както ни наричат здравите – изпитват по-голямо съжаление към можещите, защото последните не знаят, какво да правят със своето можене. Да можеш, още не означава, че знаеш как и – най-важното – дали и защо.“

„Да подражаваш означава сигурност. Да водиш, се изисква сила на духа, за да преодоляваш колебанията. Това, което е добро за овцете, не е добро за пастирите.“

„Всичко социално е в политиката и е политика.“

„Няма как да поучаваш поповете или депутатите по начина, по който те поучават своите вярващи или избиратели. За това се изисква много голяма доза лицемерие и неискренност.“

„Кариерата на недъгав те прави зрител от първия ред на благотворителността. Както има тип на месар и на млекарка, така има и тип на благотворителен богаташ. Скритото послание на тази благотворителност е съжаление и лечение на гузната съвест, че си богаташ. Недъгъвият често е смятан за неблагодарен. А всъщност това е разбирането, че е съжаляван от страна на близките си. И ако това съжаление е мъчително, то става непоносимо, когато няма нито извинението, нито маниерите на интимността.“

„Недъгът има свойството да свързва различни хора, на различна възраст, като разполага доминантната си натура в телата им.“

„Едър мъж с дебел глас е по-убедителен. Красива и добре облечена жена е по-убедителна. Инвалидът, чийто недъзи можеш да видиш, но не го познаваш, веднага изглежда непълноценен и всичко, което казва, изглежда непълноценно, сякаш от него може да се очакват само инвалидизирани истини, сякаш и мисълта му е инвалидизирана като тялото. Подобен рефлекс от страна на непознати – вбесява.“

„Когато става дума за пари богатите изведнъж стават толкова богати, че желаят да изглеждат бедни.“

„Да се разговаря с вол е невъзможно, и не защото той не иска, а защото не се интересува от нищо друго, освен от тревата. Храната и яденето са целия му свят.“

„Да знаеш, често не ти дава никакви права. Тъкмо обратното, дори ограничава правото, което вече имаш.“

„Словото е зараза, срещу която общуването няма лек, а самотата естествено не познава.“

„Добро сърце не винаги означава и здрав разум.“

„Бедността винаги заплашва спокойствието и чистата съвест на имащите.“

„Съвременният човек живее спокойно ако е класиран, описан, измерен, фотографиран и рентгеноскопиран, ако е изследван психологически, ако е анализиран и е напъхан в папки. Така животът му е подреден, толкова подреден, че е станал нечия друга собственост.“

„Хората, чиято професия е облекчаване на чуждите страдания не могат да се изтръгнат от пипалата на чувството за отговорност. Те винаги са тревожни.“

„В гората трябва да имаш душа за нейната душа, да трептиш с нейната честота. И тогава ще навелзеш в свят, оставащ невидим за толкова много други хора, които минават покрай всичко с отворени очи и затворен поглед. Гората е като стар мъдрец – винаги разказва на този, който иска да я слуша.“

„Всичко, което се случва във вестниците, се случва някъде, но може би не точно така, както е описано. Вестниците пораждат ужас, но не могат да предадат истинското страдание.“

Божидар Ивков