Европейският съюз представи плановете си за новата многогодишна финансова рамка в размер на 2 трилиона евро за следващия седемгодишен период, който ще започне от 2028 г.

Основната цел на бюджета е да отговори на нарастващата глобална икономическа конкуренция, необходимостта от засилване на отбранителния капацитет и други ключови предизвикателства.

Предложението бе обявено след интензивни преговори, продължили до късно във вторник вечерта и подновени днес сутринта, съобщава Bloomberg.

Новата финансова рамка бележи значителен ръст в сравнение с настоящия бюджет от 1,2 трилиона евро за периода 2021–2027 г., който представлява около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Очаква се обаче предложението да срещне съпротива от част от държавите членки, особено от тези с по-сериозни фискални затруднения, които ще трябва да осигурят по-голямата част от средствата чрез националните си вноски.

Разчетите бяха представени от еврокомисаря по бюджет и борба с измамите Пьотър Серафин пред Комисията по бюджети в Европейския парламент.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи предложението като „бюджет за нова ера“, отбелязвайки, че се предвижда промяна в механизма за набиране на средства, докато вноските на държавите членки се запазват на настоящите нива, съобщи Ройтерс.

Едно от ключовите предложения включва създаване на фонд за конкурентоспособност, просперитет и сигурност с общ бюджет от 589,6 млрд. евро.

От тях 450,5 милиарда са предвидени за засилване на икономическата устойчивост и конкурентоспособност на съюза.

Отбраната заема централно място в новия план — предвидено е десетократно увеличение на разходите за военна мобилност и утрояване на средствата за охрана на външните граници.

Освен това се предвижда петкратно да се увеличат инвестициите в конкурентоспособността на отбранителната индустрия, а 81 милиарда евро ще бъдат вложени в изграждането на ключова инфраструктура.

За традиционни приоритети като земеделието са разчетени 293,7 млрд. евро, а 14% от общата сума са заделени за социални политики.

Най-слабо развитите региони в ЕС ще получат 218 млрд. евро.

Според Серафин, отпускането на средства ще бъде обвързано със спазването на върховенството на закона.

В допълнение, Комисията предлага административно облекчение чрез обединяване на множество програми в единни национални пакети с цел по-висока ефективност.

С това предложение се поставя началото на сложен процес, в който ще участват Европейският парламент и Съветът на ЕС.

За да бъде приета финансовата рамка, всички държавни и правителствени ръководители трябва да дадат единодушно одобрение. Финализирането ѝ се очаква до края на 2027 г.

Бюджетните преговори традиционно пораждат остри дебати между интересите на земеделските сектори, социалното подпомагане и новите приоритети.

Този път задачата е още по-сложна, тъй като ЕС се стреми да засили отбранителните си възможности и да навакса изоставането спрямо САЩ и Китай по отношение на конкурентоспособността.

Доклад от 2023 г., изготвен от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, алармира, че ЕС има годишен инвестиционен дефицит в размер на около 800 млрд. евро.

В момента дългосрочният бюджет на ЕС финансира около 50 програми, включително в сферите на научните изследвания и енергетиката.

Средствата се осигуряват основно чрез вноски от държавите членки, като по-богатите страни остават нетни донори.

Очаква се част от финансирането да дойде и от т.нар. „собствени ресурси“ на ЕС.