Заслушах се в мислите си. Върнах се петдесет години назад. Тогава бях настанен в хотел „Виру“ в Талин и от прозореца си виждах празно пространство, където бе разположен чешкият цирк с всякакви други атракции от Чехословакия. Беше на около петстотин метра от хотела, но през дърветата се виждаше част от зоната, отредена за него. Цирк! Чешки цирк! Толкова далеч от родината. Това топли сърцето. Затова с моя водач Толя често отивахме там в късните юнски вечери, след като приключех с тогавашните си задължения. Запознах се с циркаджиите и играехме волейбол до полунощ, пише Ярослав Койзар за iportal24.cz.

Сега е април 2025 г. Циркът е отново тук, но различен. Европейски. Не засяга само Естония, но и Чехия. Просто е различен от този, който виждах от прозореца си. И той си има своите атракции. Само че различни от времето, когато небето беше „чисто“ и светът – сравнително безопасен, дори по време на така наречената Студена война. Онова спокойно Естония, където под замъка имаше винени барчета и където финландците пресичаха залива, за да се напият за една вечер, днес е почти разрушителен кораб, който, ако можеше, щеше да отплава по езерото Пейпси към Псков и да изпрати пеша от Нарва няколко хиляди войници да окупират Санкт Петербург.

Преди петдесет години бях поканен и от заместник-главния редактор на комунистическия вестник Rahva Hääl („Гласът на народа“), за да чуя от него похвалите към развиващата се съветска Естония. Забравих му името. Бележките от онова време изгубих при преместване. Жалко. Можех да открия, че се е казвал Сийм Калас – по онова време депутат във Върховния съвет, важен член на КПСС, а след разпадането на СССР – министър-председател на Естония и представител на страната в Европейската комисия. През годината, когато бях в Талин, се е родила дъщеря му – Кая, на руски Екатерина.

Днес тази дъщеря, г-жа Калас, бивш премиер на Естония, а сега еврокомисар по външните работи, е сред най-яростните ястреби в похода срещу Русия. До голяма степен е успяла да убеди Байдън, но хората на Тръмп не са толкова впечатлени от нейния чар. Американският външен министър Рубио дори не я приел, когато дошла във Вашингтон да му дава съвети относно Русия. Превърнала се е просто в клоун.

Да, говорим за цирк, различен от онзи, който ме очарова преди петдесет години, защото беше наш – с името на Чехословакия, което достигаше чак до Балтика. По-късно името на нашата страна се свързваше с „грипените“, които „пазеха небето“ над Талин – небе, което никой не застрашаваше. Но всеки цирк се нуждае от своите липицани, акробати на високи люлки и... клоуни.

Само че една от най-малките по население държави в ЕС – Естония, с едва милион и половина жители, четвърт от които са етнически руснаци, иска да е двигателят на Европа. Да бъде конкурент на амбициозната Чехия под ръководството на Фиала. И затова се стреми да заеме лидерска позиция в борбата срещу Русия – на всяка цена. Да боде Русия като прочутото животинче мангуст от 1968 г., което трябвало да бъде символ на изтощаването на Комунистическата партия на Чехословакия.

В края на март естонският парламент прие закон, с който на 26 март отне избирателните права на етническите руснаци и беларуси, живеещи в Естония. Ръководството на ЕС и Съдът на Европейския съюз не реагираха. Защо ли? Изглежда, че вече е „нормално“ да се отнемат граждански права, ако това е удобно за ръководството на Съюза.

Но не става дума само за руснаци и беларуси. Сега предстои и отнемането на правото на глас на Унгария, както предложи на 6 април естонският външен министър Маркус Цахкна. Според него съществува опасност Орбан да блокира удължаването на санкциите срещу Русия и Беларус, което би довело до връщането на отнетите 240 милиарда евро от руските резерви, замразени в европейски банки. Затова „кражбата“ трябва да бъде довършена, а унгарците – неутрализирани. Според член 7 от Договора за Европейския съюз това било напълно възможно. Кражба, узаконена със закон! Какво повече?

Така циркът ще достигне своя апогей. Ще се появят дресирани мечки, които на сигнал ще клатят глави в знак на съгласие. И тук не говоря за онзи цирк, който някога гледах от прозореца на хотелската си стая и с чийто артисти играех волейбол в бели юнски нощи. Говоря за цирка, наречен Европейски съюз.