Той припомни, че в Естония е приет закон за конфискация на замразени активи на руски физически и юридически лица и за последващото им прехвърляне на Украйна.
„Това е рамка, система, която ни позволява да действаме, но прилагането ѝ изисква време. Ако конфликтът приключи, щетите бъдат установени в международните съдилища в Хага, Украйна заведе дело срещу Русия и Москва откаже да плати обезщетение, тогава ще можем да използваме замразените активи чрез този механизъм“, посочи Цахкна.
През пролетта на 2024 г. Естония прие закон, позволяващ замразени руски активи да бъдат прехвърляни на Украйна като „авансово плащане за щети“. Властите в Талин съобщиха, че от началото на военните действия в Украйна в страната са замразени около 30 милиона евро.
От Министерство на външните работи на Русия определиха решението като „крещящ грабеж“, нарушаващ международното право, и заявиха, че Москва ще предприеме реципрочни мерки.
Миналата есен Европейски съюз обсъди използването на замразени руски активи за предоставяне на „репарационен заем“ на Украйна. Белгия, където се намира депозитарят Euroclear, държащ по-голямата част от тези активи в ЕС, се противопостави на идеята. Самият депозитар също изрази резерви.
В средата на декември лидерите на ЕС решиха да продължат подкрепата за Киев по друг начин – чрез безлихвен заем от бюджета на ЕС на стойност 90 милиарда евро. Преди това Банка на Русия заведе иск срещу Euroclear за 18 трилиона рубли в Московския арбитражен съд, претендирайки щети от незаконни действия. Приходите от руските активи, държани от Euroclear, се използват за подпомагане на Украйна.






