Нефтопроводът “Дружба”, съветска инфраструктура, която транспортира руски суров петрол през Беларус и Украйна до Централна Европа, е изправен пред многократни прекъсвания през август 2025 г. поради украински военни удари по съоръженията му на руска територия. Тези атаки са насочени главно към помпени станции в руския регион Брянск, близо до беларуската граница, което води до временни спирания на петролните потоци към страни като Унгария и Словакия, които остават зависими от този маршрут въпреки усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от руската енергия. 

Южният клон на тръбопровода, който снабдява тези нации, е бил атакуван многократно, засилвайки опасенията за енергийната сигурност на фона на продължаващата война между Русия и Украйна.

Основни инциденти включват:

•  6 и 13 август: Удари с дронове по помпената станция в Унеча, причиняващи първоначални прекъсвания.

•  18 август: Атака срещу станцията в Николское, временно спираща потоците преди частично възстановяване.

•  22 август: Комбинирана атака с дронове и ракети HIMARS срещу Унеча, водеща до пожар и спиране на доставките за поне пет дни. Това беше описано като третият голям удар за кратко време, като петролните потоци са претоварени и спрени, докато се оценяват щетите.

Тези прекъсвания не са засегнали доставките на казахстански петрол през същия тръбопровод, както потвърдиха германски официални лица, но подчертават уязвимостите в оставащите връзки на Европа с руските изкопаеми горива.

Русия успя да възстанови потоците след някои атаки, но повтарящият се характер на ударите предполага ескалираща украинска кампания срещу руските енергийни активи.

Атаките на Украйна срещу тръбопровода

Украйна открито пое отговорност за тези удари, представяйки ги като част от по-широките усилия за насочване към руската енергийна инфраструктура, която финансира военната машина на Москва. Атаките включват дронове и прецизни боеприпаси като HIMARS, насочени към критични точки като помпени станции, а не към самия тръбопровод, което минимизира дългосрочните щети, но предизвиква незабавни спирания за безопасност и ремонти. Украинските сили, включително командири на безпилотни системи, съобщиха за успешни удари, като пожари и спирания на операциите бяха потвърдени от руски регионални служители.

Това се вписва в засилената кампания на Украйна с дронове срещу руски рафинерии, складове и експортни маршрути през 2025 г., целяща да намали приходите на Русия от петрол – за които се предполага, че са намалели поради подобни действия – като същевременно избягва директна конфронтация на бойното поле. Ударите по “Дружба” са важни за отбелязване, защото тръбопроводът все още обслужва членове на ЕС, освободени от по-широките санкции върху руския петрол, което позволява на Украйна косвено да оказва натиск върху проруски правителства в Европа.

Претенции на Унгария за недостиг на петрол

Унгария, силно зависима от “Дружба” за около 70-80% от вноса си на петрол, остро протестира заради прекъсванията, твърдейки, че те заплашват националната енергийна сигурност и могат да доведат до недостиг, ако се проточат. Унгарският външен министър Петер Сиярто описа атаките като “неприемливи” и призова Европейската комисия да се намеси, твърдейки, че действията на Украйна нарушават споразуменията на ЕС за енергийни доставки. Словакия подкрепи тези опасения, като и двете страни предупреждават за потенциални повишения на цените на горивата и пропуски в доставките, които могат да продължат дни или седмици.

Унгарският премиер Виктор Орбан лично повдигна въпроса пред президента на САЩ Тръмп, който според съобщенията изрази гняв заради ударите, считайки ги за ескалиращи напрежението. 

Европейската комисия наблюдава ситуацията, но все още не е предприела официални действия, отбелязвайки, че алтернативните доставки могат да смекчат краткосрочните въздействия.

Критици, включително украински източници, твърдят, че оплакванията на Унгария произтичат от близките ѝ връзки с Русия и нежеланието ѝ да диверсифицира енергийните източници, а не от реални недостиг и, тъй като резервите и други маршрути (като адриатическите тръбопроводи) предоставят буфери.

Руските медии изобразяват атаките като терористични актове, застрашаващи европейската стабилност, докато западните издания подчертават правото на Украйна да се защитава от инвазия чрез насочване към икономическите връзки....

Защо Украйна атакува тръбопровода в Русия, вместо да го прекъсне на украинска територия

Украйна се фокусира върху удари по инфраструктурата на тръбопровода в руска територия – като станциите в Унеча и Николское в Брянск – вместо да саботира участъците, преминаващи през Украйна, поради няколко стратегически, правни и политически причини.

1.  Прекъсване на руските приходи без нарушаване на транзитните споразумения: Тръбопроводът “Дружба” преминава през Украйна по силата на дългогодишни споразумения, които генерират такси за Киев (около 1 милиард долара годишно преди войната). 

Прекъсването му на украинска територия може да наруши тези договори, предизвиквайки правни последици от партньорите в ЕС или да даде основание на Русия да задържи плащания или да ескалира пропагандата. Вместо това, атаките в Русия са представени като законни военни операции срещу активите на агресора, позволявайки на Украйна да попречи на износа (и по този начин на финансирането на войната от Русия), като същевременно запазва правдоподобно спазване на транзитните задължения.

2.  Натиск върху проруски държави в ЕС: Чрез удари по руските сегменти Украйна косвено засяга доставките за Унгария и Словакия, които имат изключения от ЕС за забраните на руския петрол поради тяхната зависимост. Това създава лост: украинският президент Зеленски изрично свърза ударите с проруската позиция на Унгария, намеквайки, че продължаващите атаки зависят от подкрепата на Будапеща за Украйна (например деблокиране на помощ или намаляване на връзките с Москва). Саботирането му в Украйна може да обедини критиките на ЕС срещу Киев, докато ударите от руска страна прехвърлят вината върху уязвимостта на Москва.

3.  Оперативни и тактически предимства: Ударите с дронове в Русия демонстрират дългосрочните способности на Украйна, повишавайки морала и възпирайки руските настъпления, без да рискуват сили на украинска земя. Тръбопроводът в Украйна е по-изложен на руски контрасаботажи или въздушни удари, а прекъсването му там може да се разглежда като самонараняване, нарушавайки доставките на не-руски петрол (например от Казахстан) и отчуждавайки съюзници. Руски източници твърдят, че атаките са “терористични”, но украинските и западните възгледи ги обосновават като икономическа война срещу финансирането на инвазията.

4.  По-широка военна стратегия: Тези действия са в съответствие с прехода на Украйна към асиметрична война, насочена към енергийния сектор, за да натовари руската икономика на фона на застояли фронтови линии. Атаките в Русия избягват вътрешния отпор или щетите върху инфраструктурата у дома, като същевременно постигат целта за намаляване на петролните потоци, които заобикалят морските санкции за износ.

Като цяло този подход максимизира прекъсванията за Русия, като същевременно минимизира директните последици за Украйна, макар да обтегна отношенията с Унгария и да привлече международно внимание, включително от фигури като Тръмп.