Иранските въоръжени сили са обсъждали възможността да нанесат удари по американски военни обекти в Европа, включително в България, при нова мащабна военна ескалация от страна на САЩ.
Това съобщава „Financial Times“, позовавайки се на двама източници, близки до иранския режим.
Според британското издание сред потенциалните цели са американски военни активи в Южна и Югоизточна Европа.
Материалът на „Financial Times“ е илюстриран със снимка от протестите в района на Безмер срещу присъствието на американските военни самолети.

Според информацията на изданието Техеран разглежда възможността да разшири евентуален бъдещ конфликт със САЩ извън границите на Близкия изток.
Иранските военни са оценявали варианти за атаки срещу американски обекти в страни от Южна и Югоизточна Европа, като сред тях е и България.
Причината е решението на българския парламент от 22 юли за временно разполагане в авиобаза „Безмер“ на до осем американски самолета за дозареждане във въздуха KC-135 и до 250 военнослужещи.
Разрешението е в сила за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Решението беше подкрепено от 136 депутати, 13 гласуваха „против“, а двама се въздържаха.
Тогава българското правителство подчерта, че на територията на страната няма да бъдат разполагани нападателни оръжейни системи и че присъствието на американските самолети не означава, че България се превръща в страна във войната между САЩ и Иран.
Военният министър Димитър Стоянов заяви пред парламента, че Вашингтон е дал гаранции за ограничаване на рисковете за националната сигурност на България.
Още тогава обаче Техеран предупреди София да не позволява българска територия да бъде използвана за американски военни операции срещу Иран. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи заяви, че подобно развитие би направило България съучастник в действията на САЩ.
По-късно иранският външен министър Абас Арагчи е разговарял с българския си колега Велислава Петрова и отново е поставил въпроса за американското военно присъствие у нас.
Подобно предупреждение Техеран е отправил и към Кипър, където се намират британските бази Акротири и Декелия.
„Financial Times“ посочва и Кипър сред възможните цели, разглеждани от Иран.
Британската база RAF Akrotiri беше атакувана с дрон през март, след началото на американско-израелските удари срещу Иран. Тогава представители на западни държави допускаха, че зад нападението може да стои подкрепяна от Техеран въоръжена групировка, а не директно иранската армия.
Според FT иранските военни са обсъждали и възможността при ново изостряне на конфликта да бъдат атакувани подводни оптични кабели в Ормузкия проток. Подобен сценарий би разширил конфликта отвъд военните и енергийните обекти и би засегнал допълнително международното корабоплаване и комуникациите.
Изданието отбелязва, че позициите в Техеран стават все по-твърди. В иранското ръководство все по-често се приема, че възобновяването на пълномащабните бойни действия със САЩ е въпрос не на „дали“, а на „кога“.
Преговорите за повторното отваряне на Ормузкия проток са в застой, а Доналд Тръмп заяви във вторник, че между Вашингтон и Техеран към момента няма преговори и не са планирани такива.
Един от източниците на FT твърди, че ако САЩ нанесат удар по ключова иранска инфраструктура, Техеран е готов да разшири значително географията на конфликта. Друг събеседник на изданието посочва, че при американска агресия Иран няма да поставя ограничения пред отговора си и може да предприеме действия и извън Близкия изток.
Темата около авиобаза „Безмер“ вече предизвика реакции и в България. След пристигането на първите два американски KC-135 в края на юли жители на района на Ямбол организираха протести заради опасенията, че присъствието на самолетите може да превърне базата в потенциална цел.
Българските власти от своя страна нееднократно заявиха, че от територията на страната няма да се извършват преки бойни действия срещу Иран.
На фона на публикацията на Financial Times министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че около „Безмер“ вече са въведени засилени мерки за сигурност.
„За Безмер сме предприели всички възможни мерки, включително сме се подсигурили, като мерките, които сме предприели, са за много по-високо ниво на заплаха от тази, която реално се докладва по линия на службите и постъпващата информация“, заяви Демерджиев след заседанието на Министерския съвет, цитиран от bTV.
Той подчерта, че службите следят непрекъснато развитието на ситуацията и постъпващата информация.
„Следим постоянно ситуацията и процесите и ще продължаваме да прилагаме мерки, които са изпреварващи и са в много по-голяма степен така интензивни спрямо нивото на информацията за заплаха към момента“, допълни вътрешният министър.
На информацията за възможни ирански атаки срещу американски военни обекти в Европа реагира и НАТО.
НАТО предупреди: Готови сме да реагираме на всяка заплаха
„Нашето възпиране и отбранителният ни капацитет са силни и ефективни, както бе демонстрирано тази година, когато противовъздушната отбрана на НАТО прехвана в четири случая балистични ракети, летящи към Турция от Иран“, заяви говорител на Алианса, цитиран от Ройтерс.
Той подчерта, че НАТО е готов да отговори на всяка заплаха и ще предприеме необходимото за защитата на своите държави членки.
Публикацията на Financial Times идва на фона на продължаващото напрежение между Вашингтон и Техеран.
Според Ройтерс Иран вече следва стратегия за постепенно увеличаване на натиска срещу САЩ и техните съюзници, като целта е да се повиши цената на продължаването на конфликта, без непременно да се стига незабавно до пълномащабна война.






