Днес православната църква почита Св. пророк Наум, живял около 700 години преди Рождество Христово. Той е приемник на пророчествата на св. пророк Йона, който по Божия повеля предсказал разрушението на Ниневия заради тежките беззакония на жителите му. След тяхното покаяние Бог отменил строгото наказание, но с течение на времето народът отново се отвърнал от правдата.
Тогава Господ, чрез устата на пророк Наум, разкрил приближаващите бедствия, които ще постигнат Ниневия. Пророчеството се сбъднало: един от най-големите и богати градове на древния свят бил разрушен и разграбен, а разливащите се води на река Тигър окончателно го погълнали.
Св. Наум предсказва и други събития, а неговите слова дават утеха и сила на верните Божии служители, като разкриват обещанията за бъдещото евангелско спасение. Според преданието пророкът умира на 45-годишна възраст, а тялото му е погребано в Галилея.
Името има две основни значения:
– като наречие – „мислено, без глас“ (в изрази като „чети наум“, „казвам нещо наум“);
– като лично име – произлиза от еврейски и означава „утеха“, „утешител“.






