Днес православната църква почита Св. пророк Осия, един от дванадесетте малки пророци в Стария Завет. Той живял през VIII век пр.н.е. в северното царство на Израел и проповядвал в трудни времена – духовен упадък, идолопоклонство и морална криза. Посланието на Осия е насочено към покаяние и завръщане към Бог. Той е смятан за пророк на Божията любов и милост, защото учел, че Бог наказва, но и прощава на тези, които искрено търсят правда.
Този ден е натоварен с народни вярвания и се смята за специален по силата си ден, в който човек трябва да бъде добър и смирен.
Не се започват нови дела. Денят се счита за неблагоприятен за нови начинания – бизнес, сделки, строежи или важни решения. Оттук идва и поговорката:
„На свети Осия – не сееш и не броиш“.
Да се помага на нуждаещите се. Вярва се, че ако човек помогне на беден, болен или самотен на този ден, Бог ще изпрати благополучие на дома му през цялата година.
Не се работи на земята. Според народната традиция на този ден земята „трябва да си почива“, защото се подготвя за зимата. Затова е забранен тежкият физически труд, особено в полето или градината.
Не започвайте важни нови начинания;
Не давайте пари на заем;
Не се карайте и не влизайте в конфликти;
Не вършете тежък физически труд;
Не проявявайте алчност или гордост.
Според старите хора природата на този ден предсказва зимата:
Ако сутрин има мъгла – зима ще е топла;
Ако вятърът сменя посоката – времето ще е променливо;
Силен северен или източен вятър вещае ранни слани;
Ако щъркелите вече са отлетели – зимата ще дойде рано;
Ако по дърветата все още има листа – зимата ще закъснее;
Ако днес вали – пролетта ще бъде късна.
Денят на Св. Осия ни напомня за значението на покаянието, прошката и милосърдието. Добротата, проявена днес, се вярва, че се връща многократно през идната година.






