69-годишният Мерц се завръща начело на страната след две десетилетия извън активната политика, а сега ще наследи Олаф Шолц, с когото се съревноваваше на фона на разпада на управлявалата до момента „светофарна коалиция“ (социалдемократи, Зелени и либерали).
Кариерата на Мерц включва два ясно разграничени политически периода – преди и след Ангела Меркел. Той стартира в Европейския парламент през 1989 г., а през 2002 г., след идването на Меркел начело на партията, се оттегля. След близо 15-годишно отсъствие, в което работи в частния сектор, включително като председател на надзорния съвет на BlackRock Германия, Мерц се завръща в политиката и през 2022 г. става председател на ХДС.
Мерц е най-възрастният канцлер на Германия след Конрад Аденауер, който е бил на 73 години при поемането на поста през 1949 г.
Известен с по-консервативните си възгледи, Фридрих Мерц отдавна настоява за по-рестриктивна миграционна политика, възраждане на ядрената енергетика и намаляване на бюрокрацията. Още през 1990-те години той гласува срещу либерализирането на закона за абортите и предимплантационната диагностика, а през 2023 г. повдигна отново темата за интеграцията и мигрантската престъпност.
Неговите коментари, включително за деца мигранти, наречени „малки паши“, предизвикаха реакции, но в ХДС и ХСС към момента няма сериозна опозиция на вътрешнопартийно ниво, особено след оттеглянето на кадрите, свързани с Меркел.
Въпреки че успя да наложи по-дясна линия в партията, Мерц често прави изказвания, които по-късно трябва да коригира, което създава трудности в комуникацията. Отношенията му с лидера на ХСС Маркус Зьодер също остават напрегнати, въпреки публичната демонстрация на единство.
Сега, като канцлер, Фридрих Мерц поема управлението на Германия в период на икономически и геополитически предизвикателства – с активен конфликт в Украйна, дебат за отбраната и натиск за енергийна трансформация.
„Сега отново сме на прав път“, заяви Мерц в първата си реч след изборната победа, поставяйки началото на нов курс за страната – по-консервативен, икономически либерален и ориентиран към "германска водеща култура".