На 24 ноември православната църква почита Света великомъченица Екатерина – една от най-образованите жени на своето време. Дъщеря на управителя на Александрия, Египет, Екатерина получава блестящо образование и заявява, че ще се омъжи само за този, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Майка ѝ я посвещава в християнската вяра, а самата Екатерина успява да привлече към християнството дори съветниците на императора.
Тя е осъдена на смърт чрез разпъване на колело, което се разпада при докосването ѝ, и в крайна сметка е обезглавена през 305 г. Тялото ѝ е отнесено от ангели на планината Синай, където през VI век император Юстиниан I основава Синайския манастир – съхранител на раннохристиянско изкуство и ръкописи. Основен символ на светицата е колелото с шипове, познато като „колелото на Екатерина“.
В българската народна култура денят на св. Екатерина се чества с различни обичаи. В Пловдивския край тя се смята за закрилница на децата от болести; майките месят погача и кравайче за здраве, които се раздават или окачват за защита. В Родопите се вярва, че светицата предпазва от тежки болести и висока температура, затова жените не работят и не пипат остри предмети. В Странджанския край и Източна Тракия денят е известен като „Миши празници“ – за прогонване на мишките се раздават варени зърна и се замазват огнищата.






