Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Православната църква почита паметта на Свети Атанасий Александрийски на 2 май – деня на неговата смърт, както и на 18 януари, заедно със Кирил Александрийски. В българската традиция обаче именно 18 януари е утвърден като Атанасовден – един от най-значимите зимни празници.
Св. Атанасий е роден през 296 година в Александрия – един от най-големите духовни и културни центрове на Римската империя. Това е време, в което християнството вече се е разпространило от Северна Африка и Мала Азия до Балканите и Западна Европа. Разнообразието от народи и култури води и до сериозни богословски спорове.
След официалното признаване на християнството с едиктите от Сердика (311 г.) и Медиолан (313 г.) при император Константин I Велики, възниква необходимост от ясно формулиране на основните принципи на вярата. Така през 325 година е свикан Първият вселенски събор в Никея, на който участват 318 църковни отци.
По това време Атанасий е около 30-годишен и участва в събора като приближен на Александрийския архиепископ Александър, когото по-късно наследява. Именно в Александрия възниква учението на Арий, което отрича божествеността на Исус Христос. Атанасий се превръща в най-яркия защитник на православната позиция.
Неговата твърдост обаче има цена. От 47 години епископско служение, цели 15 прекарва в изгнание. По заповед на самия Константин Велики той е изпратен в Галия, за да се избегнат бунтове в Александрия. Въпреки това Атанасий оставя трайна следа с трудове като „Четири слова против арианите“, които и днес са основополагащи за християнската догматика.
Дейността на св. Атанасий е свързана и с българските земи. Според преданието при участието си в Сердикийския събор от 343–344 година той преминава през мястото, където по-късно възниква манастирът „Св. Атанасий“ край днешното село Златна ливада. Манастирът и до днес претендира да е най-старият действащ на Балканите.
Отзвукът от ранните вселенски събори остава и в българския фолклор. Народната песен за цар Костадин и „триста попа“, които четат „бяло книже“, отразява именно тези големи богословски събития и участието на църковни отци в спорове, оформили християнската вяра.
Св. Атанасий умира през 373 година в Александрия на 76-годишна възраст. Иконографски е изобразяван като беловлас и белобрад мъдрец – образ на духовна твърдост и дълголетие. В българската традиция той остава не само като велик богослов, но и като символ на устойчивостта на вярата през вековете.
Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.






