Тук ще представим най-красивите пещери в Стара планина.

Леденика

Намира се във Врачанската планина, на 4,5 км от град Враца. Входът, който води към подземното й царство, е на 830 м надморска височина. Каменни стълби водят в “Предверието” - първата зала на пещерата. Следва ниска галерия, известна като “Плъзнята” и “Малката зала”. От ноември до май пещерата е изпълнена с лед, откъдето идва и името.

Температурата пада под градуса, което създава условия, при които капещата от свода и сълзящата по стените вода замръзва и образува причудливи ледени образувания - сталктити, сталагмити, колони. Най-голямата зала е известна като “Концертна” и е с дължина 60 м, широчина 45 м и височина до 23 м. Каменните стълби водят до зала “Хладилника” с красиви образувания, които се оглеждат в малко подземно езеро, пише actualno.com.

Пещерата е известна още от времето на османското владичество. Овчарите я използват, за да съхраняват овче мляко. По-късно Леденика е благоустроена и през 1961 г. е отворена за посещения.

Съева дупка

Намира се на 2,5 км от с. Брестница, Ловешка област. Входът й е разположен в северния склон на Леденишки рид. Пещерата е дълга 205 м. Входът е 4,2 м широк и 4,5 м висок. Каменни стълби ни водят в първата пещерна зала, наречена “Купена”.

Вниманието ни тук привлича 3,5-метров сталагмит, наподобяващ купа сено, откъдето идва името на залата. Следват Големите сталактони и зала “Срутището”, характерна с падалите от тавана скални блокове, няколкото сталактона и сталагмита и хиляди малки сталактитчета. Третата зала “Хармана” е с кръгла форма и в нея има огромен сталактон с обиколка 12 м, който се извисява над 4 м над пода.

Сталактонът е образуван от милиарди калцитни кристали, които проблясват на светлината на прожекторите като брилянти. Затова първите изследователи на пещерата са го нарекли Брилянтният. Името на пещерата е свързано с преданието, че по време на османското робство братята Съе и Сею от близкото село често намерили убежище в пещерата.

Темната дупка

Представлява водна пещера, разположена край гара Лакатник, Софийска област, част от Западна Стара планина. Това е най-дългата старопланинска пещера (5300 м) и трета по дължина в България. Пътеката за пещерата е добре оградена с парапети, по която с леко изкачване за 10 минути ще стигнете до пещерата. Самата пещера не е достъпна за случайни посетители, а само за опитни спелеолози.

Темната дупка се състои от две галерии, свързани в сложен лабиринт от входове, галерии, многоцветни пещерни образувания, водопади и други скални образувания. Лабиринтът е известен с подземните си езера, от които най-дълбокото е с 12 м дълбочина.

Темната дупка е сред първите проучени и картографирани пещери в България. Първото посещение датира от 1912 г.

Темната дупка е обявена за природна забележителност от 1962 г и е част от природен парк “Врачанска планина”.

Магурата

Намира се на 24 км от Белоградчик. Образувана е във варовиковата Рабишка могила. Магурата е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии - около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Отделните зали са с впечатляващи размери. В пещерата са установени два вида типични пещерни животни - мокрица и снежнобяла диплура.

В Магурата се срещат 29 от общо 30 вида прилепи, установени за Европа. В епохата на палеолита пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В следващите епохи - неолит и енеолит - магурата е постоянно местообиталище на праисторическия човек.