Според професионалните консултанти по разчистване Ингрид Янсен и Лесли Спелман, това е често срещан проблем, който може да бъде преодолян, ако най-напред обърнем внимание на собствените си емоции. В подкаста си The Declutter Hub те споделят своя изпитан метод за емоционално фокусирано разчистване, чрез който помагат на хората да превърнат домовете си в спокойни и функционални пространства.

В разговор с вестник Mirror, Лесли обяснява как всеки от нас може да се „свърже“ с емоциите си, за да освободи жилището си от ненужни вещи. „Основното е да разберем какво всъщност кара една емоционална връзка да ни подтиква към, на пръв поглед, ирационални решения“, споделя тя. „Понякога задържаме нещо от чувство за вина – например угризение за сумата, похарчена за предмета, или защото е подарък от близък и изпитваме задължение да го пазим.“

За илюстрация, Лесли дава примери с вещи, предавани от поколение на поколение, или детски рисунки, които пазим, макар да не носят практическа полза в настоящия момент. „Дори да знаем, че реално не ни служат, пак усещаме тази странна тежест и вината ни спира да ги пуснем“, казва тя. „Затова вината е един от най-силните фактори.“

Вината обаче не е единственият емоционален двигател, когато става въпрос за разчистване. Лесли уточнява, че има „стотици и стотици“ възможни емоции, но някои от тях изпъкват по-често.

„Тревогата е друга често срещана емоция. Например страхът: ‘Ами ако един ден ми потрябва?‘ Хората пазят вещи ‘за всеки случай‘, притеснявайки се какво би станало, ако ги няма. В действителност, в повечето случаи, ако наистина ни се наложи, можем да си купим ново или да намерим друго решение“, обяснява тя.

Лесли допълва, че често задържаме предмети и заради амбициите си. „Нерядко се случва да пазим неща, защото ни се иска да водим определен начин на живот. Например хлебопекарна, която никога не използваме, защото си представяме, че ще правим домашен хляб, или купчини кулинарни книги, тъй като мечтаем да готвим по-здравословно.“

По думите на Лесли, при сантименталните предмети е особено важно да се придържаме към принципа „качество над количество“. „Често това са вещи, свързани с хора, които вече не са сред нас, и ни се струва, че сме длъжни да запазим абсолютно всичко, но реално тези предмети могат да се окажат по-скоро товар, отколкото скъп спомен.“

Независимо какви емоции ви свързват с определени вещи, ключово е да разпознаете момента, в който те вече не ви служат. Макар да е лесно да се подведете по спомени за миналото или представи за бъдещето, Лесли съветва да се съсредоточите върху това, което реално ви е нужно тук и сега.

„Задържаме предмети от миналото или вещи за бъдещето“, казва тя. „Много хора от по-старото поколение например събират неща, с идеята да ги предадат на децата си. Но не е сигурно, че децата действително ще искат тези вещи, когато им дойде времето.“

След като осъзнаете това, не просто се освобождавате от натрупалия се товар, но променяте и мирогледа си. „Тогава започвате да се възпирате, преди да купите поредната ненужна вещ, осъзнавайки, че я искате по-скоро от амбиция или друга емоция, но не и защото наистина ще ви послужи“, завършва Лесли.

Искате да превърнете дома си в по-уютно пространство? Може би първата стъпка е да осъзнаете какво наистина искате да задържите и защо. Понякога е нужна само малко яснота, за да намерим по-голямо спокойствие и ред както у дома, така и в ума си.