Доналд Тръмп отказва да финансира военните усилия на Украйна, така че Европа трябва да го направи сама – това е основната финансова и военна реалност на тази последна фаза на конфликта.

Европейските лидери обсипаха Украйна с обещания за подкрепа, изготвиха гигантски предложения за разходи за отбрана и дори формулираха планове за разполагане на европейски сили на терен. Но това, което очевидно липсва, са реални трансфери на достатъчно твърда валута и оръжия, за да се запълни очакваната бюджетна дупка на Киев от 60 милиарда долара, да се плати за всеобхватна отбрана срещу Русия или още по-малко да се окаже какъвто и да е отпор.

Междувременно, самите основи на войната се обсъждат – макар и несъвършено – директно между Путин и пратениците на Тръмп, без да се споменава Европа или Украйна.

Тъжната истина е, че европейските лидери се държат така, сякаш играят роля в политиката на великите сили, но в действителност континентът отдавна се е отказал от способността да изпълнява тази роля. След като новината за
28-точковия мирен план, изготвен от човека на Тръмп Стив Уиткоф и представителя на Кремъл Кирил Дмитриев, Кая Калас, ръководител на външната политика на Европа, се изказа, за да заяви, че „ЕС има много ясен план от две точки: първо, отслабване на Русия; второ, подкрепа на Украйна“.

Скоро след това Фридрих Мерц от Германия, Еманюел Макрон от Франция и сър Киър Стармър се изказаха, че окончателното мирно споразумение „изисква одобрението на европейските партньори или консенсус на съюзниците“.

На теория, да. Украйна е голяма европейска нация и нейната съдба и сигурност са естествена грижа на най-близките съседи и съюзници на Киев. На практика обаче, висшата маса на международната дипломация е запазена за нации, готови и желаещи да използват значителна военна и финансова мощ, за да постигнат целите си.

Както историкът Найъл Фъргюсън го каза директно в скорошен туит, „ако искате да си върнете територия и да съдите Путин, трябва да спечелите войната... реалистично погледнато, Украйна никога не е била в позиция да победи Русия“. По същата логика нито Европа, нито САЩ са имали интерес да водят директна война с Москва.

Европейските политици може да лъжат Украйна и себе си за предаността си към каузата на Киев, но цифрите разказват по-вярна история.

През март, докато Европа се приспособяваше към новата реалност, че Вашингтон спира финансирането си за Украйна, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви план „ReArm Europe“, който според нея „би могъл да доведе до вливане на до
800 милиарда евро в отбранителния сектор през следващите четири години“. Първият ход на ЕС беше да промени правилата си за заеми, за да изключи инвестициите в отбрана, като по този начин потенциално позволи на членовете да вземат повече заеми, за да харчат за отбрана.

Дни по-късно фон дер Лайен обяви заеми за разходи за отбрана в размер на 150 милиарда евро, отворени за държавите-членки на ЕС, но с едно условие – 65% от военното оборудване ще трябва да дойде от доставчици в ЕС, Норвегия или Украйна. Останалата част може да бъде изразходвана в страни извън ЕС като Великобритания, ако те подпишат споразумение за сигурност с Брюксел.

След това Калас представи друг план членовете на ЕС да вложат 40 милиарда евро реални пари за финансиране на оръжия за Киев, а не за собствената отбрана на ЕС. Но това предложение беше отхвърлено от Италия, Франция, Испания и Португалия. Дори намален ангажимент от
5 милиарда евро, фокусиран само върху компонента на артилерийските боеприпаси от отхвърления пакет, също беше отхвърлен. Всъщност дори терминът #ReArmEurope беше счетен за твърде милитаристичен от италианската Джорджия Мелони. „Не харесвам термина „превъоръжаване“, възрази испанският премиер Педро Санчес. „Мисля, че ЕС е политически проект на мека сила... Това е моето принципно възражение срещу термина „превъоръжаване“.