Първите продажби на Кока кола са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката „Jacob’s Pharmacy“ в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва по девет чаши средно на ден.

Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от д-р Джон Пембъртън. Първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие. Струвала е по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп.

Кока-Кола започва да се продава в бутилки на 12 март 1894, а първите кутии се появяват през 1955 г. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.

Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (Кока-Кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“. Тя приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“.

Д-р Пембъртън малко преди смъртта си през 1888 година продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта.

На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл“, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща.“ Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 г., му струва точно 2300 щатски долара.

За първи път напитка Кока-Кола напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

През 1919 година компанията на Кандлер продава фирмата Кока-Кола на банкера от Атланта Ърнест Удръф и инвестиционна група за сумата от 25 милиона долара.

„През 1959 г. в Москва, руски интелектуалци ме поканиха на гости, като скришом ми довериха, че тази вечер на масата ще има някакво фантастично, невероятно питие, което домакините бяха получили с големи усилия и на висока цена… Направихме кръг и домакинът, с маниерите на древен заклинател, внесе в центъра на кръга една голяма бутилка, пълна с кафеникава течност, на която пишеше „Кока-Кола“… появяването ѝ предизвика вълнение, почти равно на това, пред свещенодействие… “. Това пише Георги Марков в „Задочни репортажи от България“, том I, 1969-1978 г.

В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Мнозина смятат, че е алкохолна напитка.

През пролетта на 1965 година се обединяват Държавното предприятие за безалкохолни напитки (ДСП) „Български минерални води“ и държавното стопанско обединение (ДСО) „Тексим“. През това време „Кока-Кола Къмпани“ е в своя най-експанзионистичен период и трескаво търси нови пазари по света. По тази причина, когато ръководството разбира за новия завод в тогавашния социалистически блок, то бърза да прати хора, които да предложат договор за производство на напитката. Опитът им е успешен и на 1 юли 1965 договорът е сключен.

В края на годината заводът започва производство на „Оранжада“. А само няколко месеца по-късно първата бутилка Кока-Кола, произведена в източноевропейска държава, излиза на пазара.

В музея Светът на Кока Кола в Лас Вегас са изложени експонати от десетилетия история.