Мигел де Бройкер, директор на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB), казва пред Financial Times, че в момента е „невъзможно“ данните да се съхраняват изцяло в Европа, тъй като американските компании доминират дигиталната инфраструктура.

„Загубили сме целия облак. Загубили сме интернет, нека бъдем честни“, казва де Бройкер.

„Ако искам информацията ми да бъде на 100% в ЕС, това е цел, която просто не е реалистична.“

Белгийският експерт предупреждава, че киберзащитата на Европа зависи от сътрудничеството с частни компании, повечето от които са американски. „В киберпространството всичко е търговско. Всичко е частна собственост“, посочва той.

Според де Бройкер тази зависимост не представлява „огромен проблем за сигурността“ на ЕС, но Европа пропуска ключови нови технологии, които се развиват основно в САЩ и други региони. Сред тях са облачните услуги и изкуственият интелект – и двете жизненоважни за защитата на европейските държави от кибератаки.

Европа трябва да изгради собствени способности, за да засили иновациите и сигурността си, подчертава де Бройкер, като добавя, че законодателства като Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act), който регулира бързоразвиващата се технология, в момента по-скоро „блокират“ иновациите.

Той предлага правителствата в ЕС да подкрепят частни инициативи за постигане на мащаб в области като облачните услуги или дигиталната идентификация.

Според него това може да наподобява модела, по който европейските държави съвместно създадоха самолетостроителния гигант Airbus: „Преди десетилетия всички подкрепяха инициативите около Airbus. Нуждаем се от същия тип инициатива на ниво ЕС в киберсферата.“

Компании като френската OVHcloud и германската Schwarz Digital вече предоставят ключова дигитална инфраструктура, отбелязват IT експерти.

Зависимостта на ЕС от американски технологични компании като Amazon отдавна предизвиква тревога, като все по-често се чуват призиви за засилване на „технологичния суверенитет“ на Европа.

Де Бройкер обаче смята, че тези дебати често са „идеологически“ и без ясен фокус. „На ниво ЕС трябва ясно да определим какво означава суверенитет в дигиталната сфера“, казва той.

„Вместо да влагаме енергия в това как да спрем американските „хайпърскейлъри“, може би трябва да я насочим към изграждането на нещо собствено.“

Белгия – като домакин на институциите на ЕС и НАТО – е сред основните мишени на засилени хибридни атаки, за които се предполага, че са организирани от Русия. От началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. страната е подложена на увеличен брой кибератаки и навлизания на дронове във въздушното ѝ пространство.

През миналата година Белгия е била обект на пет вълни от DDoS атаки, продължили с дни, при които компрометирани устройства заливат сайтове на компании и държавни институции с трафик, временно извеждайки ги от строя. По думите на де Бройкер атаките обикновено са били насочени към до 20 различни организации на ден, като зад тях най-често стоят „руски хактивисти“.

Макар да не е ясно дали Кремъл ги е спонсорирал директно, атаките често са следвали изявления на политици с антируска насоченост.

„Понякога дори не е белгийски служител, а представител на ЕС, който е казал нещо в Брюксел – и тогава започват атаките“, посочва той.

Въпреки увеличаването на тези инциденти, де Бройкер не ги смята за особено разрушителни, тъй като основната им цел е смущение.

„Те са временни, не водят до кражба на информация. Целта е просто да се наруши нормалното функциониране на даден сайт или портал.“

След пълномащабното руско нахлуване в Украйна американските технологични гиганти са изиграли ключова роля в спасяването на данни от руски кибератаки, допълва той.

Де Бройкер изразява увереност, че сътрудничеството с американските компании в борбата срещу злонамерени действия ще продължи, въпреки че много от тях се сближиха с администрацията на Доналд Тръмп, която нееднократно е давала сигнали, че може да се оттегли от подкрепата за сигурността на Европа.