Европейските лидери търсят начини да ограничат рязкото поскъпване на енергията, но войната на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран оставя Европейския съюз с малко възможности за бърза реакция.

Високите енергийни разходи са в центъра на дебата за конкурентоспособността на Европа преди двудневната среща на върха в Брюксел. Конфликтът в Персийския залив повиши цените на петрола и природния газ, засили инфлацията и натежа върху икономическия растеж в 27-те държави членки.

„Икономиката е слаба“, заяви латвийският министър-председател Андрис Кулбергс преди срещата. По думите му основната причина е енергията, която задвижва износа и производството. Той предупреди, че без решение на проблема последиците ще засегнат всички.

ЕК предупреждава, че няма бързо решение

Очаква се Европейската комисия да предупреди лидерите на ЕС, че няма универсална мярка, която да овладее високите енергийни цени. Това е съобщил високопоставен представител на съюза, пожелал анонимност заради поверителния характер на дискусиите.

Досега войната с Иран е увеличила разходите на Европа за внос на изкопаеми горива с над 100 млрд. евро. Същевременно газовите хранилища в региона са на рекордно ниски нива преди началото на отоплителния сезон.

Възможностите на държавите членки също са ограничени. Таваните на цените и намаляването на данъците изискват значителни бюджетни средства, докато публичните финанси са под натиск, а високите лихвени проценти допълнително усложняват ситуацията.

Европейската комисия обмисля удължаване на съвместните покупки на енергия, отлагане на прилагането на климатичните правила за метана при вноса на изкопаеми горива и продължаване на държавната помощ за най-засегнатите отрасли. Тези мерки обаче няма да ограничат бързо цените, докато Европа остава зависима от вноса на петрол и природен газ.

Четири държави искат отлагане на ETS2

Унгария, Чехия, Полша и Словакия призовават Европейската комисия да преразгледа разширяването на европейската система за търговия с емисии към сградите и автомобилния транспорт, известна като ETS2.

Четирите държави настояват въвеждането на системата да бъде отложено поне до 2030 г. вместо до предвидената 2028 г. Те се опасяват, че мярката ще увеличи разходите за горива.

Италианският премиер Джорджа Мелони, която също подкрепя отлагането, заяви, че е близо до споразумение с Комисията, което да позволи ограничаване на цената на природния газ, използван за производство на електроенергия.

Германският канцлер Фридрих Мерц предложи значително намаляване на данъците върху електроенергията за всички потребители. Засега обаче не е ясно дали ще има достатъчно средства за прилагането на тази мярка.

Лидерите търсят допълнителни мерки срещу високите цени

Очаква се лидерите на ЕС да призоват Комисията да предложи допълнителни краткосрочни действия срещу поскъпването на енергията. В проекта на заключенията от срещата, с който Bloomberg се е запознал, обаче не са посочени конкретни мерки.

„Освен националните инициативи е важно да има европейски отговор на този голям и сложен проблем, който засяга всички европейски държави“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Паралелно със срещата на върха ще се проведе заседание на Международната агенция по енергетика. Очаква се участниците да обсъдят ангажимента на държавите от Г-7 за бързо освобождаване на дизелови запаси на пазара.

Данък върху извънредните печалби на енергийните компании

Европейската комисия оценява и възможността за общоевропейски данък върху извънредните печалби на енергийните компании. Идеята напомня за въведената след руската инвазия в Украйна през 2022 г. вноска за солидарност, която представляваше данък от 33% върху свръхпечалбите на енергийните дружества.

Тогава Комисията въведе и таван на приходите за производителите на електроенергия, чиито разходи не зависят пряко от цените на изкопаемите горива, включително вятърните и соларните централи.

Подобна мярка може да срещне съпротива от някои държави членки. Съществуват и опасения, че ограничаването на печалбите ще намали стимулите за инвестиции в петролни рафинерии, необходими за осигуряване на доставки за гражданите и отбранителната промишленост на Европа.

Енергийният преход разделя държавите членки

Очаква се лидерите на ЕС отново да заявят, че енергийният преход е най-ефективният начин за трайно намаляване на цените. Държавите обаче остават разделени по въпроса за реформата на европейската Система за търговия с емисии.

Испания, Нидерландия и скандинавските държави смятат, че механизмът е ключов за конкурентоспособността на Европа в областта на водещите технологии. Според тях отслабването му би подкопало дългосрочните цели на съюза.

Лидерите на Финландия, Дания и Швеция предупредиха в писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, че отслабването на системата би прехвърлило тежестта за намаляване на емисиите към други икономически сектори, в които ограничаването на замърсяването често е по-трудно и политически по-чувствително.

По-дълбока интеграция на енергийния пазар

Според Симоне Талиапиетра, заместник-директор на изследователския институт Bruegel, европейските лидери трябва да надхвърлят краткосрочните мерки за понижаване на цените на електроенергията.

Трайното намаляване на цените изисква структурни решения, включително по-дълбока интеграция на европейската електроенергийна система. По думите му без решителна политическа подкрепа от лидерите на ЕС няма да има реален напредък.