След като кметът от ПП-ДБ-СС Васил Терзиев ни смая с езическо-сатанинското откриване на Коледа пред храм-паметника „Александър Невски“, новата управа на столицата продължава да ни смайва с естетическите си и културни критерии, поставяйки на едно от най-символичните места … лъскава пластмасова арка.

Възмущението, изразено в социалните мрежи, би накарало всеки самопровъзгласил се „творец“ да се скрие в миша дупка, създателите на кича пред Храма мълчат. Реално се оказа, че т.нар. проект „Светлината в нас“ е реализиран с подкрепата на „Кауфланд“ и „Мастеркард“, в изпълнение на авангардни творци от фондация „Колективът“.

Какъвто и да е замисълът на „творението“, остава да виси въпросът точно там ли трябваше да бъде инсталирано.

Ето част от коментарите във Фейсбук:

Мартин Карбовски:

Метафизика на пластмасата.

Бездушните материали от бъдещето и старата комунистическа пътека.

Фалшивото златно представено като път към храма. Рамка на модерното джудже с вписан нормален ръст в брака си с Великана, окултната палатка на жената с брада, опит за срив на вечното, опаковано от временното.

Безавторност. Дяволът, в своята анонимност. Клонингът в стъкленицата. ВремеЕбежище.

Спиритичен дрисниленд, създаден по сценарий на филма

“Ако Общината можеше да м@ст yp  бира”.

Христо Стоянов:

Светлината във вас е толкова силна, че ви е заслепила  напълно. Или сте решили да промените архитектурата на рая. Само че пътят към Голгота не е постлан нито с жълти павета, нито с червени килими. И над главите на преминаващите по него няма златни арки, а трънени венци. От тука ли започва промяната. (Намерете разликата – от един естет са правени)

Евгени Петров:

И само на метри от Портата към Рая, у лево – паметникът на цар Самуил (по македонски Самойл) със светещите очички.

Ами верно даваме малко за културата – глейте докъде я докарахме с това неглижиране!

Сяяя, нали помните онова пред НДК – бяхме го кръстили седмокрил пето@@й. Е, това е шестокрак от същото…

Бояна Бозаджиева:

Пропуснах да коментирам коледната украса, ама това вече е някакъв арт маратон, в който всеки минувач е въвлечен насилствено. Снежанка от онзи ден беше нещо средно между иконите в храма на Ванга и соц художествен порив от клуба на младия сценограф в с. Слащен. Сега това – артистичен напън в злато. Истината е, че можеше и да е по-зле, като например да е в актуалното розАво злато. Иначе сериозно – едно от любимите ми места в столицата е пространството около „Св. Александър Невски“. Няма нищо излишно (освен паркинга за депутатски автомобили). Няма и нищо в повече. Простичко е. Има пространства, които не бива да се пипат и които изискват дори временните инсталации (харесвам тази дума, защото е много по-близо до електро и ВиК инсталации, отколкото до изкуство) да бъдат прецизирани. Далеч съм от мисълта, че новият кмет на София се занимава с арт инсталации, по-скоро е дразнещо, че на фона на всички проблеми на града, някъде в онази администрация има хора, които са разгледали проекта, одобрили са го между две солети и един пасианс и са му дали Ок. И това най-вероятно е същата арт банда, която е одобрила и коледната украса.

Петьо П. Блъсков:

Прекрасен цирей пльосна хомо бандата пред Божия храм. С послание за Светлината, директно извадено от Луциферианската доктрина.

След извращението с розовите еднорози за Коледа това е естественото продължение.

Колко ли пари сме платили за този тъжен кич…

Асим Ахмед Адемов:

Да монтираш логото на провалената си Промяна пред входа на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, мисля, че е светотатство, кощунство, подигравка!

И, да, светлината в нас ще настъпи, когато се изнижат през вратата си по-живо, по-здраво за там, откъдето се домъкнаха.

Източник: BIG5

Още новини четете в категория Позиция