Осем десетилетия след атомната бомбардировка над Хирошима, глобалната ядрена заплаха отново излиза на преден план. Конфликти с участието на ядрени сили избухват по различни краища на света – от Европа и Близкия изток до Азия, а механизмите за контрол и комуникация отслабват, пише изданието Foreign Policy.
В Европа, Русия продължава да използва ядрена реторика, за да обезкуражи намеса на НАТО във войната срещу Украйна. В Южна Азия, ескалацията между Индия и Пакистан след терористична атака в Кашмир разкри крехкото равновесие, което двете държави се опитват да поддържат.
Същевременно, САЩ и Русия на практика прекратиха сътрудничеството си по отношение на Северна Корея, което увеличава риска от нов ядрен тест или неочаквана провокация от страна на Пхенян, особено с техническата помощ от Москва.
Режимът за неразпространение на ядрени оръжия отслабва. Липсата на доверие, неуспешните преговори и съперничеството между великите сили подкопават Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Агресивното поведение на страни като Иран само задълбочава кризата.
Дипломацията е в застой, а официални военни комуникационни линии между НАТО и Русия липсват. В Южна Азия, макар каналите между Индия и Пакистан да съществуват, недоверието остава дълбоко. Според експерти, нови политически и стратегически канали за комуникация са наложителни, за да се избегне случайна ескалация.
Глобалният контекст сочи към нов тип студена война, в която ядреният праг може да бъде прекрачен по грешка или провокация. Лидерите на Г-20 вече осъдиха възможността за използване на ядрено оръжие, но предстои още по-важна проверка – конференцията за преглед на Договора за неразпространение през 2026 г.
Светът се нуждае от спешна, отговорна дипломация, международно сътрудничество и прозрачност. Само така може да се избегне повторение на ужаса от 6 август 1945 г.






